Българските пчелари изпращат противоречива 2017 г. Силните студове доведоха до големи загуби на пчелни семейства, загинаха даже цели пчелини, обобщи пред Фермер.БГ инж. Михаил Михайлов, председател на Обединения български пчеларски съюз.
 
 
От бранша разказват как в района на Гоце Делчев зимната смъртност на пчелите е достигнала 100%. Средно за страна по данни на съюза загубите са между 30 и 50%, а на места са дори по-високи. 
 
Броят на регистрираните пчелни семейства в страната сега е между 17 000 и 18 000. Става дума за кошерите в пчелини, регистрирани като животновъдни обекти. Съществуват и нерегистрирани също има много.
 
При правилно отглеждане на пчелите допустимата зимна смъртност е до 10%. Пчеларите с възмущение чули през пролетта твърдения, че пораженията от студовете са едва 3%, а в земеделското министерство им се чудели от какво се оплакват. 
 
„Вероятно е станала печатна грешка, изпуснали са една нула или този, който го е казал, нищо не разбира“, коментира Михайлов.
 
Официалната агростатистика за смъртността на пчелите през 2017 г. се очаква да излезе през май 2018 г. Браншът отдавна е наясно, че загубите му са много по-високи от допустимите 10%. 
 
Стопаните все пак успяха да се преборят за държавна подкрепа de minimis. Мнозина обаче останаха разочаровани от получените средства. При обща сума на помощта 4 млн. лв. през 2016 г. сега на пчеларите бяха изплатени малко повече от половината - 2.4 млн. лева.
 
 
На два пъти се наложи пчелари да излизат на протести срещу използването на неоникотиноидни пестициди. Тази година от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) излязоха три заповеди, които в рамките на дерогацията допускаха ограничена и контролирана употреба на опасните химикали. 
 
„Имаме категорични доказателства. Например Центърът за оценка на риска към БАБХ още преди години е издал информация за опасността от тези пестициди, като два от тях са канцерогенни за хората. Освен това е натрупването в почвата с близо 20 години период на разпадане, намаляване на пчелите, няма кой да опрашва медоносните растения, има загуба за хазната. Така че всички сме потърпевши“, коментира председателят на съюза.
 
През декември европейските министри на земеделието отложиха гласуването на пълната забрана за използване на неоникотиноиди в ЕС в очакване на специален доклад за вредите от тях, подготвян от евродепутати.
 
„Има алтернативни препарати, но те са по-скъпи и арендаторите не ги ползват. Те искат за 24 часа да унищожат вредителите по масивите и с това да се реши проблемът. А за последиците никой не мисли. Това е компромисът – алтернативните препарати“, каза инж. Михайлов.
 
2017 г. беше добра за добивите на мед и други пчелни продукти. Това до известна степен успокои сектора. Единствено в Югозападна България -  особено в Кюстендил и Благоевград добивите бяха изключително ниски. Затова през есенния период се налагаше да хранят допълнително пчелите, за да им осигурят тези запаси.
 
 
При цените на меда и пчелните продукти през тази година се забелязва леко повишение в рамките на естественото поскъпване на хранителните продукти. На дребно най-популярният мед – полифлорният, се продава на между 10 и 11 лв./кг, а монофлорните видове са по 11-12 лв./кг. Повишението спрямо миналата година е пренебрежимо малко. 
 
„Моят мед го изкупиха на едро. Спрямо миналата година реколтата е три пъти по-слаба. Цените на мановия мед са около 15-17 лв. на дребно“, коментира Манол Тодоров от Царево, Бургаско. Фамилията на пчеларят произвежда Странджански манов мед от далечната 1967 г. Днес Тодоров се грижи за 655 пчелни семейства, биологично сертифицирани.
 
Прогнозата за цените обаче е положителна.
 
„Смятам, че през следващата година цените ще бъдат тези или малко по-високи“, прогнозира инж. Михайлов.
 
За новата година пчеларите също са оптимистично настроени.
 
„Пожелавам на всички колеги да са живи и здрави, пчелите да изкарат зимата и да имаме добър пазар и цени. Както казваме в Странджа – очаква ни много работа“, заключи Манол Тодоров.