В момента сме в разгара на агнилната кампания. Това веднага отваря два въпроса, свързани с нея – въпросът с реализацията на агнешкото месо и предстоящия Великден и изкупната цена на суровото мляко. Това каза в разговор с Фермер.БГ Янка Попова, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). 
 
„Надяваме се тази година да успеем заедно с Агенцията по храните и министерството да въведем ред в идентификацията на месото в търговската мрежа. За потребителя да е ясно, че това е българско агне, произведено в България, а не просто заколено в България“, коментира тя. 
 
Този въпрос беше поставен още миналата година. 
„Надявам се сега отново да имаме срещи по тази тема. Не ни се иска този Великден потребителя да се подставя в заблуда. Той да иска да си купи агнешко, да иска да е българско и да си купи в крайна сметка да е друго“, каза  Попова. 
 
Тя посочи, че кампанията на министерството за подкрепа на българските производители е много добра.
„Въпросът е, че етикетът, който стои на продукта в търговската мрежа е на произведено в България, а то просто е заклано тук, а произходът му е от Румъния, например. Това трябва да се изчисти, за да може потребителят да направи своя информиран избор какво иска. Това да е ясно, а не да го заблуждаваме“, подчерта Попова. 
 
Втората тема, която се повдига от агнилната кампания, е реализацията на овчето мляко. 
„Знаем миналата година колко трудна беше за нас. Как цените на суровото овче и козе мляко паднаха и то с 40% за две години – от 1.40 лв., в 2017-а спадна 1.20 лв., а миналата година основно в страната цената беше 1 лв. 
 
 А трябва да отбележим и, че в търговската мрежа нито един млечен продукт не регистрира никакъв спад в цената си. Не е ли нормално, когато основната суровина за две години се срине с 40%, с някакви проценти, хайде да не са 40, но да са 30, примерно, млечният продукт на щанда също да регистрира спад в продажната си цена?“, попита Попова и добави: „И тук идва другият въпрос – след като този млечен продукт не бележи спад в продажната си цена, този марж в чий джоб отива?“. 
 
Тя припомни, че тези въпроси се задават от миналата година. А в същото време не се получават добри индикации. 
„Имаме съмнение, дали не са спекулативни тези предварителни анонси, които стигат до нас, че отново идва лоша година“, отбеляза съпредседателят на НОКА.
 
 
По думите й от министерството, в лицето на министър Порожанов, са поели ангажимент в началото на тази година да се направи среща между производители и преработватели, за да се обсъди този въпрос.
 
„Ние, за да реагираме на евентуално такова развитие на нещата, смятаме да предприемем следното – да организираме колективно събиране на млякото, за да го доставим до съответната мандра. Причината за това е, че един от мотивите на мандрите е, че производството е много разпокъсано, правят големи транспортни разходи, за да си набавят съответното количество. Така че ние виждаме възможност да се съберем, да събираме млякото и да го доставяме“, разказа Попова. 
 
След месец, месец и половина, активното доене в страната започва и това е един от начините, с които производителите биха могли да си помогнат. 
 
Попова коментира и промените в Закона за животновъдството и поставяния от НОКА въпрос за представителността на Консултативния съвет по животновъдство към министър на земеделието. 
 
„Точно тази част с нашите предложения се приема. Очакваме оттук насетне след тази промяна да последва и промяна в самия правилник на консултативния съвет. Наистина да заложим национални представителни хора,които да участват в него и да изразяват волята на голяма част от бранша, а не да защитават личните си интереси“, допълни Попова.