В край на годината обикновено е време за награди и отличия. Така започна месец декември за един български StartUp, който се класира в категория „Зелена иновация“ на тазгодишното издание на националния конкурс „Иновативно предприятие на годината". Кои са Biomyc и каква е тяхната разработка ви представяме в 78 брой на рубриката „Агроиновации“, която Фермер.БГ реализира със съдействието на Институт за агростратегии и иновации. 
 
 
Българският стартъп Biomyc беше отличен в категория „Зелена иновация“ за 2018 г. в четиринадесетия национален конкурс „Иновативно предприятие на годината" 2018. Стартиращата компания Байомик ООД е разработила композитен материал, подобен на стиропор, на базата на нехранителни земеделски отпадъци и гъбен мицел. От него е създала напълно биоразградими опаковка и мебелна плоскост. Композитният материал се разгражда в естествени условия за 75 дни след изхвърлянето.
 
Националният конкурс „Иновативно предприятие на годината" се организира от  Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, АРК Консултинг, Еnterprise Europe Network – България, с подкрепата на Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Европейската комисия и Единен център за иновации на БАН. 
 
По-рано през тази година Biomyc бе признат за най-добър европейски стартъп в категорията за „Зелени решения“ на StartUp Europe Awards - инициатива на Европейската комисия и фондация Finnova в сътрудничество с Startup Europe. След като премина през няколко етапа и стартиращата компания беше избрана да представлява България в тази категория, еврокомисаря по цифровата икономика и общество Мария Габриел връчи наградата на Biomyc по време на срещата на високо равнище „Startup Europe" 2018, проведена през ноември в София.
 

Кои са Biomyc?

 
В основата на Байомик стоят двама млади предприемачи - Атанас Енев и Деян Георгиев. 
Атанас Енев е архитект, завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия, с професионален опит в създаването и управлението на разнообразни проекти и координиране на екипи, придобит във водеща, българска фирма. Успоредно трупа експертиза като презентатор и предприемач с активно участие на чуждестранни и локални събития за стартиращи компании през последните три години.
 
Деян Георгиев е завършил „Бизнес мениджмънт“ в Университета в Глазгоу. Професионалният му опит в ръководенето на интернационални екипи се формира в Германия и България. Става част от мениджърския екип на една от първите организации, с които работи, и събира практически опит за трудностите при растежа на стартираща фирма.
 
Двамата предприемачи са приятели от ученическите години и впоследствие решават да работят съвместно, осъзнавайки че качествата, които всеки от тях е развил в продължение на няколко години се допълват чудесно за съвместна работа. Решават да направят съвместен проект в областта на оползотворяване на отпадъците. Участват в състезание за бизнес идеи, където успяват да се класират в топ 3. След това участват във второто издание на Climate KIC акселератора, който в България се осъществява от Cleantech Bulgaria.
 
CLIMATE-KIC е най-големият и успешен акселератор в Европа за развитие на чисти технологии, решения за устойчив бизнес и климатични иновации. Програмата е част от инициативите на най-голямото публично-частно партньорство в Европа в сферата на климата – Climate-KIC и работи в мрежа с още 24 държави на ЕС и с над от 1200 стартиращи компании. Акселераторът на Climate-KIC и Cleantech Bulgaria в България подпомага стартиращ бизнес чрез шест месечна специализирана обучително-практична програма и коучинг. 
 

Повече за разработките на Байомик 

 
Стартиращата компания работи по нетоксична и биоразградимa опаковка и по мебелна плоскост. Използвали са нехранителни земеделски отпадъци и микроорганизми за да създадат заместител на пластмасите с естествени, биоразградими опаковки.
„Има голямо несъответствие между начина, по който човечеството произвежда и консумира. Произходът на материалите и продуктите, които потребяваме, често е неизвестен. Тенденцията за кръгова икономика и устойчиви произведени продукти нараства.
 
Екосъобразните материали по дефиниция са скъпи; икономически достъпните материали обикновено не са устойчив ресурс и се произвеждат в отдалечени страни. Целим да снабдяваме суровина и да произвеждаме материали локално, с кратки вериги за доставка и да предлагаме продукти от кръговата икономика“, категорични са Атанас и Деян.
 
 
Данни от проучвания показват, че производството на „стиропор" - експандирана полистеринова пяна (EPS) е енергийно интензивно и създава големи количества парникови газове. Продуктът не е биоразградим в естествени условия, като разпадането му може да отнеме хиляди години. EPS е лека пяна, плава във вода и когато се разпада, малките полистиренови компоненти могат да се консумират от животни, които могат да причинят задушаване или чревна блокада. Морските животни често бъркат полистирена за храна.
 
Пластмасите представляват 90% от плаващите морски отломки. Според доклада на McKinsey от 2015 г., в моретата има над 150 милиона тона пластмаса, произхождащи от пластмасови отпадъци, изтекли в океана. Според доклада на Фондацията „Елън МакАртър" от 2016 г., ако не се предприемат мерки, до 2050 г. в морето може да има повече пластмаса от риба.
 
EPS пяната обикновено не се рециклира поради ниското си тегло и високите икономически разходи за транспортиране третиране.
В световен мащаб се произвеждат 14 милиона метрични тона полистирен всяка година, което го прави една от най-широко разпространените форми на замърсяване на Земята, показва още световната статистика.
 
„Разработваме решения за опаковки, които не съдържат изкопаеми горива, като директни заместители за EPS и подобни синтетични пени. Ние от Biomyc трансформираме земеделските отпадъци, които обикновено се горят или изхвърлят, в продукт с висока добавена стойност, който в края на жизнения си цикъл се превръща обратно в нутриенти, независимо дали в почвата или водата. Последни тестове за биоразградимост доказват пълно разграждане до 75 дни“, разказват още Атанас и Деян.
 
78 брой на рубриката „Агроиновации“, която Фермер.БГ реализира със съдействието на Институт за агростратегии и иновации е разработена и предоставена като част от информационната кампания „Иновациите – винаги на мода!