Акад. Атанас Атанасов е пионер на растителните биотехнологии в България и почти четвърт век директор на Агробиоинститута към Селскостопанска академия.

 

Сега академик Атанас Атанасов е ръководител заедно с проф. Мария Шишеньова на геномен център към СУ „Климент Охридски”. Центърът беше замислен като съвместен между Селскостопанска академия и Софийския университет, но СА се оттегли.

 

Целта на геномния център е да транспонира натрупаните за българските продукти познания от науката до реалния бизнеса – аграрен, хранително-вкусов, фармацевтичен, за да бъде добавена нова стойност към българските продукти, което да ги направи по-конкурентоспособни на международния пазар, обяснява акад. Атанасов.

 

 

Акад. Атанасов, проявява ли интерес агробизнесът към научните разработки?
Контактите са изключително крехки и това е най-голямата беда. Аз, обаче, смятам, че когато познаваш световния пазар и какво се търси там, когато знаеш и стойността на продуктите в България, наясно си предварително с интереса на бизнеса, а и със собствените си възможности, смятам, че може да се стигне до взаимоизгодно споразумение.

 

В контекста на интензивно променящите се климатични условия има ли и къде е компромисът между даденостите на натуралните български продукти и новите технологии? До каква степен се модифицират родните продукти?
Отговорът не е еднозначен. От една страна е необходимо проучване на това, което имаме – как растенията могат да се адаптират към променящите се условия. Геномният център изследва какво имаме като даденост и как можем да реализираме даденостите като знаем повече за продуктите, които живата клетка на растението или животното, а на микроорганизма дори, произвежда.

Предизвикателствата пред земеделието крият в себе си не само научното познание и как бихме могли съответния жив организъм по-адаптивен, но и как това може да се реализира. Много са проблемите и търсим решения.

България като част от ЕС трябва да определи ясна държавна политика в контекста на глобалните климатични промени по отношение на това какво земеделие да развиваме, за да бъде то печелившо и задоволяващо нуждите на страната. Не трябва да се търси само високата продуктивност, а да правим земеделие, отличаващо се с високо качество на продуктите си.

 

Лесно постижимо ли е?
Това е трудната задача. Технологично сме изпреварени не само европейския научен бизнес, но и от агробизнеса в световен мащаб. Сега в България от икономически аспект работим с вносни машини, торове, пестициди, инсектициди. За съжаление, дори при семената, където България доминираше, също загубихме позиции. Особено при слънчогледа – само преди десетина години нашите сортове владееха 50% от пазара и бяхме на второ място след водещата в тази област Франция, а сега имаме едва около 10% от пазара. При царевицата също позициите ни рязко се сриват и вече сме под 50%, при пшеницата от 100% доскоро вече сме паднали до 80%, при ечемика падането е до 60%. Това означава, че потенциално с новите технологии, с които можем да адаптираме растенията и българските семена да бъдат конкурентоспособни, сме в много неизгодна позиция. Ние нямаме вътрешно коопериране, нямаме национална стратегия, нямаме и външно коопериране – стоим зле и изолирани от европейския научен и агробизнес, и това ни поставя в ситуация на неясна перспектива. Големият въпрос е ще намери ли България сили да направи стъпки и усилия за обединение? Не можем да очакваме прогрес при липса на каквато и да било перспектива.

Затова казах, че не е въпросът само в това как да направиш едно конкурентоспособно познание. Въпросът е това познание да доведе реално до конкурентоспособен продукт и какви да са подходите, с които това може да стане. Ако тези проблеми не намерят адекватно решение до 2014 година, когато Европа отваря новата, Осма рамкова програма „Хоризонт”, то ние няма да можем да се включим в европейското научно коопериране в агробизнеса и ще бъдем лишени от възможността да участва в европейските проекти.

България трябва да излезе от състоянието на летаргия, ако искаме да не бъдем забравени тотално.

 

Има ли, акад. Атанасов, еднозначен отговор въпросът за ГМО – има ли го и опасно ли е?
ГМО го има отпреди 15 години в практиката и то не само в световен мащаб, а и у нас. Първите продукти изпитвахме на полето през 1991 година, комерсиално тръгнаха през 1994, а соя, царевица, рапица и памук имаме масово от 1996 година. Това са изпитванията, които сме правили, а от 1998 до 2003 година акцентът беше върху царевицата на Монсанто и на Пионер. Бяхме пред комерсиализация, но аз не се съгласих, защото исках да продължим изпитването, за да сме сигурни, че в български условия няма да има проблеми и че тези модифицирани организми могат да носят само ползи. След това беше приет закона за ГМО и с това работата беше прекратена.

В момента ГМО за отглеждане и култивиране на нашите площи в България няма – освен ако някой не внася нелегално соя. В Европа има държави, в които използването на някои модифицирани култури е разрешено, независимо че у нас се твърди друго – това са Испания, където има 750-800 000 декара с трансгенна царевица, Чехия, Португалия, Франция, Германия, в които има по няколко хиляди декара такава царевица, и Румъния, където се отглежда трансгенна соя и царевица. От друга страна, обаче, има 47 продукта, които от 12 години са одобрени за употреба – това са различни сортове соя и царевица основно, по-малко са рапицата и захарното цвекло, както и един-два сорта карамфил.

 

Какво означава това?
Това означава, че основно продуктите, които се внасят като шрот, са соевите и с тях предимно се хранят животните у нас. А ние консумираме месо, мляко, яйца от тези животни. Почти всички страни внасят соеви деривати. Вносът в България е основно от три страни – САЩ, Бразилия и Аржентина. През последните две години площите, заети с трансгенна соя в тези страни, надмина 93% средно. Това значи, че соята, която внасяме, е също трансгенна.

Така от една страна ние внасяме като по този начин подпомагаме фермерите от Бразилия, Аржентина и САЩ, а не българските. От друга – обръщали сте внимание, че уж всички крайни продукти се етикетират, но няма европейски закон, който да регламентира етикетиране на месо, мляко и яйца.

Така че ако говорим на ГМО – има го, но Европа изпусна лидерството, макар до 90-а година да беше водеща в света. Америка взе европейските разработки и много скоро стана водеща.

Това е корпоративен бизнес, в който ние вече нямаме намеса.


 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!