Преди дни България се обяви срещу поставянето на задължително условие в бъдещия регламент за развитие на селските райони държавите-членки да изразходват минимум 25% от бюджета на програмите за развитие на селските райони за мерки с екологична насоченост.

 

Против налагането на минимален праг от 25% се обявиха и страни като Италия, Германия, Холандия, Люксембург и Финландия. Според зам.-министър Светлана Боянова страните-членки трябва да могат да определят най-целесъобразните мерки в зависимост от стратегията си за развитие на земеделието и селските райони.

 

Обосновавайки се, че заложеният процент създава трудности в пълното усвояване на евросредствата, Боянова поиска право всяка държава да заложи на реално необходимия й ресурс за мерки с екологична насоченост.


Много ли са 25% за биопроизводство, колко пари сме усвоили и как най-развитите страни залагат на екологичното производство – на тези въпроси отговаря Албена Симеонова, биопроизводител и член на Управителния съвет на Българска асоциация „Биопродукти”

 

Албена Симеонова - Асоциация Биопродукти


- Ако агроекологията е приоритет, защо и България подкрепя искане за ограничаване на агроекологичните плащания? За новата ОСП ли става въпрос?
Да, става въпрос за новата част – от 2014 до 2020 година. Ограничаване не е точно – от страна на МЗХ ние нямаме проблем с орязванията. Имаме проблем с фонд „Земеделие” и от проверките, според които все някой нещо е сбъркал. Продължаваме да настояваме за диалог с фонда и всеки проблем да се решава казус по казус – както правят колегите в цяла Европа, включително и в новите страни-членки. Там няма някой, който да не си е получил парите, защото се разглежда всеки случай поотделно и всеки проблем се решава. Затова хората си изчистват проблемите – дава им се възможност за това. Тук има хора, които не са си получили парите.


- Много ли са 25% от бюджета да бъдат за агроекология?
Ако искаме да запазим българската природа, здравето на хората и достойнството на българския биологичен фермер, 25% са малко. Малките и средните фермери трябва да се ориентират към биопроизводство. Да се насърчат животновъдите, защото биологичните животновъдни ферми се броят на пръсти и намаляват. Предполагам, че става въпрос и за зелените плащания. ОСП ги предвижда – редуване на културите, зелени дейности, да не се палят стърнища. Това се прави и България не би трябвало да се притеснява от зелените плащания, защото при нас е традиция. Проблем е редуването на културите, но той е само при големите. Ние не преработваме продукцията си – правим едно зърно, което товарим на някакви кораби и заминава нанякъде. В България трябва да се насърчи преработвателната промишленост. При нас проблем са таваните, а не зелените плащания и не бива да се хващат някои като удавник за сламка за тях – те са лесно постижими.


- Няколко са държавите, които подкрепят намаляването на агроекологичните плащания – какво ще се случи, ако подкрепата за биопроизводството намалее?
Аз съм непоправим оптимист. Не мисля, че ще има проблем, защото виждам как работят колегите ни. Българска асоциация „Биопродукти” е член на Международната федерация на биоземеделските движения. Там се работи много сериозно от страна на лобиране и на дискусии с хората, които ще гласуват. Защото сега ще гласуват не само министрите на земеделието, а и Европарламента. А ние работим с европарламентаристите.


- Колко пари не сме усвоили?
Още 400 милиона евро само в България не са усвоени за агроекология и е нужен наистина гъвкав подход. Те трябва да бъдат усвоени до края на 2013 година, но в момента ни се предлагат неправилни подходи. Ние имаме предложение как да стане, очакваме диалог с МЗХ. Дайте тези пари на биоземеделците да си направят преработвателни предприятия, не се опитвайте да ги върнете или да ги прехвърлите в друга мярка. Има време – нотификация се прави за около 6 месеца. Министерството иска просто да похарчи тези пари по някакъв начин, а ние настояваме те да бъдат дадени на биоземеделците за производство и преработка на биохрани.
Включили сме в една много мащабна инициатива – „Походът на храната”. Във всяка страна ще се организира марш от съответното министерство на земеделието до ЕК, където всички биопроизводители ще покажат на огромна трапеза онова, което произвеждаме.
Ще се срещнем и с всеки български представител в ЕП. Започнали сме тези срещи, засега имаме отпор само от Антония Първанова, според която либералите са на принципа „пускайте ги на конкурентен принцип”, тоест като имат големите друго не е важно. Това е лоша логика – така ще изчезнат селата.
Подобни срещи се правят във всички страни, които сега се обявяват против. Убедена съм, че до септември-октомври ще успеем да убедим всички.


- Какво трябва да е съотношение между био и конвенционалното производство?
Ако сме като Швейцария, може и 20% да стигнем. Цените на биоземеделският и на конвенционалния продукт в Швейцария са едни и същи, но нивото на биоземеделците се е повишило и конкерунтността е голяма.
В България сега биопроизводството е 0.02%, опитваме се да стигнем 0.03%, а до края на 2013 година трябва да имаме в България 8% биопризводство.
В Германия варира между 12 и 14%, в Холандия и Дания е над 15%. В Западна Европа биопроизводителите няма да се оставят – бъдещето е на биопроизводството.
А България е страната, създадена за биопроизводство и за селски туризъм.
 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!