Искам да видя как средствата за земеделие се харчат по един по-таргетиран начин. Трябва да бъде обърнато внимание на ролята на директните плащания, особено на необвързаните с производството. 
 
Всеки фермер получава повече или по-малко еднакви средства на хектар, но ние не питаме какво получаваме в замяна. Много от тези суми отиват при земеделски производители, които имат доста солидни приходи. Ключът се крие в таргетирането. Това каза Алън Матюс, почетен професор по европейската селскостопанска политика в Министерството на икономиката в колежа Тринити, Дъблин.
 
 
- Защо смятате, че следващата ОСП няма да се промени през следващите 10 години?
- Причината за това е, че нямаме време заради политическия график на Европейския парламент и Съвета преди изборите през лятото на 2019 г., за да представим и окончателно да оформим новата ОСП. Поради това тя ще бъде ангажимент на следващия Парламент и Комисия. Смятам, че това ще отнеме доста време, дори 10 години. 
 
- Каква ще бъде новата ОСП след 2020 г.?
- Бих искал да видя промени от съществено значение в ОСП. Когато погледна поведението на членовете на ЕС в Съвета и на тези в парламентарната Комисия по земеделие, не виждам толкова голям ентусиазъм за промяна. Смятам, че тласък на промените ще бъде бюджетът, ако министрите на финанси решат да орежат общия бюджет за ОСП. Мисля, че това ще наложи преосмисляне на начина, по който разходваме средствата, за да се уверим, че наистина ги използваме максимално ефективно, с оглед оказването на помощ на фермерите, за да се справят с предизвикателствата, с които се сблъскват. 
 
 
 
- Какво наистина трябва да бъде променено?
- Мисля, че наистина трябва да бъде обърнато внимание на ролята на директните плащания, особено на необвързаните с производството. Става дума за почти всички, които допринасят за бюджета на ОСП. Всеки фермер получава повече или по-малко еднакви средства на хектар, но ние не питаме какво получаваме в замяна. Много от тези средства отиват при земеделски производители, които имат доста солидни приходи. Те имат големи стопанства. Трудно е да се определи как да се разпределят средствата.  
 
Искам да видя как средствата за земеделие се харчат по един по-таргетиран начин. Така ще можем да определим какво точно искаме фермерите да правят, тъй като те не просто произвеждат храна, грижат се за селските райони, помагат ни да опазваме околната среда чрез диверсификация. Налице са много неща, заради които да подкрепяме фермерите, но това трябва да се случва по по-целесъобразен начин. Трябва да отграничим от този генерален начин на разпределяне на средствата на хектар, който бе важен като преход от старата ОСП, но е време да минем към следващата стъпка. 
 
- Международната федерация на движенията за органично земеделие (IFOAM) предлага въвеждането на един общ стълб за всички плащания и мерки. Реално постижимо ли е това? 
- Независимо колко стълба имаме - един, два или три, въпросът е как харчим парите. Ще съм щастлив, ако успеем да минем към един стълб, тъй като смятам, че трябва да се опитаме да разходваме средства по-добре планирано. Именно това правим по Втори стълб. Симпатизирам на тази идея, но не смятам, че е важно дали ще бъдат един или два. По-важното е как изразходваме средствата, за да сме сигурни, че произвеждаме истински блага. 
 
- И как ще постигнем това?
- Ключът се крие в таргетирането. Например в последната реформа голямата промяна бе включването на зелените плащания. Така 30% от директните плащания бяха използвани за стимулиране на фермерите да произвеждат по един по-екосъобразен начин. Ако искаш обаче да се опиташ да подобриш средата, трябва да вземеш предвид факта, че всеки земеделски производител е различен. За целта са нужди интервенции, които са много специфични за стопанството и за региона, както и съвсем различни за друго стопанство и регион. Необходими са ни интервенции, които са тясно свързани с тази идея, тъй като те често са нова концепция за фермерите – да произвеждат за консервация, за защита на природата, а не само за храна. 
 
Имаме нужда и от дългосрочно планиране. Не може да подобрите околната среда, като не засеете една година нивите, а на другата да започнете отново. 
 
Всички тези изисквания могат да бъдат по-лесно изпълнени, ако следваме подхода на Втори стълб, отколкото чрез зелените плащания по Първи стълб.