Анализ: Земеделие под високо налягане

Преди около 10 години думата балон бе табу за икономиката и бизнеса. Единици бяха хората, които забелязваха надуването на балони в различни сектори, но предпочитаха да не свалят розовите си очила и да се отдадат на опияняващата еуфория като всеки си мислеше, че ще слезе от бързия влак преди той да дерайлира. Цената на бизнесите, стоките и продукцията бе скъсала логическата връзка със себестойността и очакваната възвръщаемост на инвестициите. Пазарите се движиха от максимата, че нещо струва точно толкова, колкото някой е готов да заплати за него. Нищо обаче не трае вечно и колкото и приятно да бъде опиянението и еуфорията, то неминуемо идва и махмурлукът, така икономическият блогър Христо Христов въвежда читателя в новия си материал, озаглавен "Земеделие под високо налягане".

60 млрд. евро за земеделие догодина в ЕС

Започвам анализа с кратка ретроспекция за това как международната икономика се балонизира, тъй като докато се лекуваха раните от спуканите балони, то други тихомълком продължиха да се надуват по места и техният неизбежен и предизвестен край не е далеч. Фокусът ми е насочен към българската икономика и в частност земеделският сектор.

По данни на НСИ през 2016 г. БВП възлиза на 92 635 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 47 363 млн. евро, като на човек се падат 6 630 евро. БВП за 2016 г. по предварителни данни нараства в реално изражение с 3.4% спрямо 2015 година. През четвъртото тримесечие на 2016 г. спрямо същото тримесечие на предходната година относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява с 0.2 процентни пункта до 3.3%.

Графика 1. Брутен вътрешен продукт през 2016 г. - стойностен обем в текущи цени в млн. лв.

Източник: НСИ

Структурата на заетостта по икономически дейности през четвъртото тримесечие на 2015 г. и 2016 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите, но и спад при аграрния сектор. Там е и най-ниска производителността на труда - 1 420.1 лв. Брутната добавена стойност БДС на един зает и 3.8 лв. за един отработен човекочас. За сравнение производителността на труда в индустриалния сектор е 6 174.6 лв., в сектора на услугите всеки зает произвежда средно 7 694.6 лв. Както се вижда от графиката производителността в аграрния сектор намалява през последните години през всяко отделно тримесечие.

Графика 2. Производителността на труда в аграрния сектор

Източник: НСИ

Докато националната статистика отчита спад или задържане на нивата на производителността в аграрния сектор, то данните за средните работни заплати по сектори показват съвсем различна картинка. Към края на 2016 г. средната работна заплата на зает в сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ е в размер на 803 лв. За последните 4 години тя се увеличава с 15.9% като ръстът и е постоянен.

Графика 3. Средна работна заплата в сектор „Селско, горско и рибно стопанство“

Източник: НСИ

Тези представени данни водят до парадокс нарушаващ икономическата логика – работниците произвеждат по-малко, но получават по-високи заплати. След като ръстът на заплатите не се корелира с производителността, следва и въпросът от къде идва той? Отговорът е от държавата. Аграрният сектор е един от най-слабо реформираните и най-зависими от щедростта на държавата. В страната секторът се издържа почти изцяло на субсидии, доплащания и различни типове европорограми.

Това лесно може да се забележи и с невъоръжено око, когато всяка година при забавяне на плащанията, работещите в сектора заплашват с масови протести. Субсидиите обаче са противоречив инструмент за стимулиране на производството и те водят до изкривяване на свободния пазар. От една страна те дават власт в ръцете на политиците, които посредством това дали и в какъв обем ще бъдат отпуснати средствата могат да оказват натиск върху бизнеса. От друга страна субсидиите водят до възможност за дъмпингови цени.

Например Гърция при своето присъединяване е договорила специални субсидии за своите фермери. Само по линия на директните плащания на площ в Гърция се получават над 30 евро за декар. Те обаче по никакъв начин не са съизмерими с тези, които получават българските. Според ограниченията, наложени ни като страна член в ЕС, България не може да дотира и субсидира производства в определени сектори без изрично това да й бъде разрешено. В същото време другите съседи на България – Турция, Македония и Сърбия, нямат подобни ограничения и това води до наводняване всяка година на българския пазар с евтини вносни плодове и зеленчуци, което пък удря директно по българските производители. В съседна Турция субсидията за полско производство е между 180 и 300 евро на декар. Отделно обаче турските фермери получават подпомагане за покупка на горива, за поливна вода, както и за експорт на продукцията.

Това ощетява България по две направления. Първо ДДС се плаща върху нереално ниските цени на земеделската продукция и се ощетява хазната, и второ - страдат българските фермери, които не могат да се конкурират на пазара и да реализират своята продукция.

Според последните данни към момента в България средствата от ЕС и националния бюджет, които за една година ще са за над 1.2 млрд. лв., ще се разпределят между стопанства с обща обработваема площ от над 38 млн. дка и 1.68 млн. отглеждани животни. Парите традиционно започват да се превеждат в края на годината, като юни 2018 г. е крайният срок за получаването им. Както видяхме по-горе, към края на четвъртото тримесечие 2016 г. БВП произведен от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ е в размер на 3,5 млрд. лв. Това означава, че субсидиите и доплащанията представляват една трета от целия БВП, произвеждан от сектора.



Друг дефект на субсидиите и доплащанията е заложен в механизма на тяхното отпускане. Те не се разпределят равномерно в сектора, а най-често са обвързани с количество обработвани земи или отглеждани животни. По този начин основната част от средствата се концентрират в малко на брой стопанства и помагат на големите да станат още по-големи, като обричат малките стопанства на неравностойна пазарна битка.

Цялата тази обвързаност на аграрния сектор с държавата го поставя в тежка зависимост. Всяка политическа криза или неразбирателство между управляващите партии, могат да доведат до мощно сътресение и пренареждане в сектора. А и трябва да отбележим, че държавата не се е представила през годините като добър стопанин и мениджър, пример за това са БДЖ и Български пощи.

Освен силната зависимост на сектора от държавата и субсидиите, за аграрният сектор съществува и друг риск. Поради икономическата криза последните 10 години не малко хора се насочиха към сектора търсейки начин за препитание. За разлика от другите сектори, в който разходите бяха намалени, а персоналът оптимизиран, бюджетът на различните проекти и програми за финансиране от ЕС остана непроменен. Именно това и бе атрактивното за хората. Програмата млад фермер например позволяваше да се изпълняват проекти с безвъзмездно финансиране. Използвам не случайно думата изпълняват. Във всеки тип проект има заложен минимален праг на развитие – определени икономически единици, който трябва да бъде достигнат за период от няколко години. Това поставя всеки започнал да изпълнява проект в сектора в ситуация, че той трябва да се развива и да добавя нови икономически единици, за да може да отчете успешен край на проекта и така да получи безвъзмездно предвидените средства.



Именно тази жажда за субсидии и безвъзмездно получаване на пари породиха и по-голямото търсене на земеделски земи и по този начин напомпаха цените. До над 2000 лева за декар на места в североизточна България.

Съвземането на националната и международната икономика отново започна да създава работни места, а заплащането на труда да се увеличава. Силната конкуренция, трудната реализация на земеделска продукция и ниската доходност бавно водят до катализиране на обратния процес – отлив от желаещи да се занимават със земеделие тъй като икономиката вече им предоставя по-добри възможности. По този начин в рамките на следващите 2-3 години ще започне да се наблюдава процес на разпродаване на селски стопанства. По-голямото предлагане пък ще натисне и цените на земеделските земи и ще видим корекция в тяхната стойност. Това ще даде възможност едрите земеделски производители да се възползват от момента и да увеличат още своите стопанства като ще се засили натискът върху малките стопанства на пазара.

Като общ извод от анализа можем да изведем очакването, че в аграрния сектор предстои да видим изпадане в несъстоятелност на много на брой малки стопанства и процес на консолидация. Нереформираността в сектора не позволява да се отчете ръст в производителността, а от тук и високи трудови възнаграждения на заетите в него. Логично те го напускат. Липсата на желаещи да работят в сектора се усеща силно и в момента. Тук идва и дилемата, намаляването на държавната намеса в сектора ще стимулира търсенето на начини да се повиши производителността, но при положение, че масово той се субсидира в останалите страни, българският производител остава без шанс за равностойна пазарна конкуренция. Решенията са сложни и изискват визия и политики с дългогодишен хоризонт, за това е по-просто да се отпуснат субсидии и доплащания за тази година, а да се мисли по-натам. С всяка отложена година балонът се надува все повече и съвсем скоро предстои да се задава въпросът „Къде сбъркахме?“.