Г-н Вукодинов, как ще коментирате спирането на национални доплащания за зърнопроизводителите?

За пореден път земеделският министър показва, че не е научил за три години за какво се дават национални доплащания и какво обхващат. Никога – нито националните, нито европейските директни плащания на площ – не са обхващали само зърнопроизводството.

 

Това са субсидии на единица площ и това е схема, регламентирана в сега действащия програмен период на ОСП. И директните плащания обхващат всички видове растения, които се отглеждат с цел култивация, реколта и печалба. Така че няма субсидии за зърнопроизводство, а субсидии за единица площ и в това число е отглеждането на зеленчуци, на трайни насаждения, на фуражни култури за животновъдството, за картофи.

 

Естествено, че е решение на властта как ще си разпределя бюджета, но това е сериозен показател за това каква е политиката към определен сектор. Ние не се срамуваме, че сме зърнопроизводители, защото това е най-здравата част на българското земеделие в момента. Да, и благодарение на европейските помощи, на ПРСР, но най-вече благодарение на упоритостта и високата технологична култура на българския зърнопроизводител.

 

Не е най-големият проблем, че няма да има национални доплащания.

 

А в какво?
Най-сериозният проблем, е, че разделят секторите и ги настройват един срещу друг. Това е недопустимо за който и да било български държавник.

 

За първи път от 2007 година насам няма да има национални доплащания, не защото се увеличават европейските. Увеличение на европейските субсидии е разписано в договора на България за членство в ЕС. Този договор, обаче, дава право и на национални доплащания. Но не това е най-важното.

 

Големият проблем е, че има не една и две наказателни мерки срещу сектор зърнопроизводство.
 

Защо ви наказват?
Защото сме секторът, който си позволява да критикува властта за грешната политика в сектора. Освен, че няма да има национални доплащания, си позволява да не прилага одобрена европейска нотификация за намалена ставка за дизелово гориво за земеделски нужди. България е единствената страна в ЕС, която не ползва такава намалена ставка. И тук пак не става въпрос само зърнопроизводство, а за целия сектор, защото машини се ползват във всички браншове. Помните, че след протестите в края на миналата година лично премиерът излезе и каза, че от началото на 2012 година ще има ваучери за гориво. До ден днешен такива няма.

 

Вече има гласувана промяна в Закона за акциза и данъчните прагове, в който ние очаквахме, че ще бъде включена и намалената ставка за дизелово гориво за селско стопанство. Не само че това не се случи, но и ни наложиха поредното наказание – който ползва гориво за собствени нужди трябва да се върже с НАП. Имаме десетки писма за разрешение земеделският производител да бъде изключен от тази мярка, но дори отговор нямаме, за да могат да се подготвят хората. Всеки производител ще трябва да извади 10-15 000 лева за специални устройства, да не говорим, че в България има и много райони, в които на разстояние от 30-40 километра бензиностанции няма.

 

Следващата наказателна мярка е предложената дерогация на ДДС, която би накърнила най-много финансовите интереси на зърнопроизводителите. Вече няколко пъти след множество поправки се иска нотификация на Закона за ДДС, като основната теза е веригата на данъка да прекъсва при земеделския производител. Това означава, че земеделския производител ще плаща ДДС на всичко, което купува, и в същото време ще продава без ДДС. И ще чака някой ден държавата, която се вижда колко добре е настроена към него, да му го върне – навреме и в пълния размер. Всичко това ще наложи увеличение на оборотните пари с поне 10-15%, тоест ще се налага да вземаме нови кредити.

 

Виждаме агресивно и целенасочено наказателна програма срещу сектора, защото ние казваме истината.

И в същото време министърът се хвали, че са успешни, защото имаме над 1.4 милиарда долара положително търговско салдо. Но г-н Найденов забравя да каже на какво се дължи то – основно на износа на зърнена продукция и на маслодайни култури.

 

Министър Найденов заяви, че в България се произвежда излишно зърно и износът не ни носи дивиденти.
Не само, че не е срамно – гордост е, че България е на 22-о място по производство на пшеница в света и сме сред първите 12 износителки. Погледнете този списък от държави, които „не могат да си правят сметката и с лош платежен баланс” като САЩ, Канада, Аржентина, Германия, Франция, Англия, Русия.

 

Как виждате оцеляването на сектор зърнопроизводство? Предстои и въвеждането на таван за европейското финансиране за площ?
Секторът ще оцелее, защото независимо от всичко, зърнопроизводството е основата за всички други сектори и няма как да мине без зърнопроизводство. Зърнопроизводството оцелява от години – някак много бързо се забрави времето, в което се продаваше под себестойност. Само допреди 10 години пшеницата се продаваше по 10-12 стотинки за килограм.

 

Само един пример – сега субсидиите са далеч по-малко от рентата, която се плаща на единица площ. Няма място за хвалба, че били раздадени 1 милиард субсидии. През миналата година субсидиите на площ бяха 872 милиона, от които 782 милиона от европейски средства и само 90 милиона бяха националните доплащания, тоест по 3 лева на декар. Не се казва, обаче, че 20-30% повече от тези средства се плаща като рента. Ако тази година като европейско субсидиране влязат малко над 800 милиона, то рентата за земята е от порядъка на 1.2 – 1.3 милиарда. На практика цялата субсидия отива в рентата, защото такава е конюнктурата.

 

Секторът оцелява не благодарение на субсидиите, на благодарение на специална държавна политика, а благодарение на това, че светът е гладен за суровини, което води до много добри пазарни цени. Затова съм оптимист, че секторът ще оцелее, ако се задържи това ценово равнище на реализация. Големият проблем е, че добрите цени на зърното много бързо се догонват от много високи цени входа – петрол, химическа промишленост.

 

Истината е, че най-добрите години за българското земеделие отминаха на фона на това, че европейските страни получават много по-големи субсидии. И въпреки това ще оцелеем.

 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!