Асоциацията за месодайните породи говеда в България (АРМПГБ) застана зад Наредба 3, регламентираща директните плащания. 
 
 
„Създалата се ситуация след решението на Върховния административен съд (ВАС) създаде противоречиви мнения в сектора. Ние от АРМПГБ смятаме, че Наредба 3 трябва да остане в своята цялост, тъй като именно тя спомага за изсветляването на сектора. Според нас това, което постигна млечното направление под селекционен контрол, е правилният път. Всички тези усилия обаче ще се обезсмислят, ако наредбата отпадне и се чака субсидия за глава животно. Този сценарий вече беше разигран и се видя, че не работи правилно“, коментираха от асоциацията за Фермер.БГ.
 
Още през изминалата година АРМПГБ излезе с позиция и предложение месодайното направление също да доказва продукция, като основно това да се случва чрез представяне на договори или фактури.
 
[news]
В края на 2017 г. председателят на асоциацията Стоян Чуканов коментира пред Фермер.БГ, че цялостната идея се крепи върху опростяване на схемата за доказване на продукция. 
 
„Трябва да се започне отнякъде. Например по документи има около 70 лицензирани окачествители на говеждо месо. 50 от тях са действащи, но на хартия е едно, а реалността е друга. Това също е една от конкретните стъпки, която трябва да се предприеме. Проблемът с кланиците също“, каза тогава Чуканов.
 
Личната инициатива е двигателят на пазарната икономика, категоричен е председателят на АРМПГБ.
 
През февруари 2018 г. протече общественото обсъждане на проект за Наредба 3. Редица фермери, сдружения, асоциации и съюза взеха част от общественото допитване. АРМПГБ също изказа своите предложения, но те не бяха приети. 
 
„Считаме, че е добре да се впише и механизъм за доказване на реализирана продукция при фермерите, отглеждащи крави от специализираните месодайни породи, която да е в размер на половината от изискуемите отелвания, съгласно чл.20,ал.4 и чл.21, ал.4. Реализацията на продукцията да се доказва с фактури, издадени от земеделските стопани, за продажба на приплодите, добити в рамките на стопанската година, приемо-предавателни протоколи, пътни листи за преместването на животните от един животновъден обект в друг, или за транспорт до кланица.
 
На фермерите, които не успеят да реализират продажба на продукцията си в рамките на една стопанска година, да им бъде предоставена възможността да декларират, че ще задържат тези животни в обектите си за угояване и реализация в следващата стопанска година“, гласеше предложението на АРМПГБ, което беше отхвърлено.
 
От асоциацията изтъкнаха и цитат от аргументацията при нотификацията на мерките за обвързана подкрепа „Нотификации, изпратени до ЕК към 1 август, 2014 г.“ на ресорното ведомство, който гласи:
 
„Поддържането на животните под селекционен контрол подобрява конкурентоспособността на стопанствата и подпомага повишаване на рентабилността на дейността посредством повишаване на продуктивността и качествата на отглежданите животни. Прилагането на селекционен контрол спомага за постигане на по-високи темпове на генетичен прогрес“.
 
АРМПГБ коментираха още, че именно производството обуславя икономическите принципи във всеки един сектор. От него зависи и прогреса му. Животновъдният сектор в страната все още остава недобре развит, а ако стимулите за поддържане на качествените и продуктивни животни отпаднат, това би вещало само упадъка на сектора, не и неговия растеж.