Божидар Миразчийски е 28-годишен дипломиран икономист, избрал за свой професионален път пчеларството.

Той беше номиниран от международно жури за участие във финалния етап на следващото издание на конкурса за най-проспериращ млад фермер на фондация „Еврика”.

Божидар работи по проект по мярка „Млад фермер”. В момента пчелинът му е с 235 кошера, очаква втора проверка и съответно втората част от субсидията.

- Божидаре, как избра пчеларството и как на 28 години реши, че това е бизнесът ти?
- Колкото и да звучи тривиално – потомствен пчелар съм. Дядо ми е бил пчелар, но е имал само 10-15 кошера, след това баща ми пое работата и направи 25 кошера. В началото аз само помагах, започнах със 75 кошера, сега са 235, имам сериозни амбиции в пчеларството и смятам, че има сили да ги постигна.



Изборът ми професионалното ми бъдеще да е свързано със селското стопанство не е случаен. Първоначално амбициите ми бяха в посока на ветеринарната медицина, но приех предложението на баща ми да осъществим заедно мечтата на дядо ми – модерно и голямо пчеларско стопанство. Няма да скрия, че родителите ми много ме подкрепят, а в началото и ми помагаха във всички дейности. Започнахме постепенно и продължаваме напред. За тази година съм поръчал още 235 кошера. Амбицията и целта ми е да направя пчелин с 500 кошера.

- Това ли е икономически рентабилното пчеларство?
- Според мен пчелин с 500 кошера е оптимален вариант, за да говорим за сериозен бизнес и икономическа рентабилност. Особено за един млад и амбициозен човек – няма как с малко на брой кошери да правиш сериозен бизнес. Първо, от гледна точка на пазара не е обосновано да имаш по-малко стопанство, пък и от друга гледна точка – малкият пчелин те обрича да си останеш малък и незабележим. Не това е моята цел.

- Добре, но защо пък точно 500?
- Преди две години работих известно време при един от най-големите пчелари и майкопроизводители, за да видя на практика едно по-високо ниво на пчеларстване. Знаех доста, но от опита на баща ми и дядо ми, които обичат пчеларството и се грижат добре за кошерите, но някак само любителски. Тоест, те имат голям като години опит, но като професионализъм – не съвсем. В края на лятото, в което работих на пчелина на Илия Павлов, го попитах според него колко кошера трябва да имам, за да гледат на мен сериозно – и търговците, и колегите пчелари. Той се замисли, но след това отсече цифрата 500.

- Сега чувстваш ли учителя си като конкуренция?
- Не. Важно е младите да ползват опита на професионалистите. Пък и той работи повече в областта на майкопроизводството, докато моята цел е производството на мед. От миналата година, всъщност, произвеждам и прашец – имам вече 230 дълбоки дъна, което ми позволява производството на пчелен прашец, както и на пчелно млечице. Така че, не мисля че с Илия Павлов сме конкуренти – поне не преки конкуренти.

- Повечето пчелари се оплакват, че за сектора няма пари и затова той не може да се развива. На теб какво ти дават европейските програми и смяташ ли, че парите за пчеларство по тях са достатъчни, за да се развива то като бизнес?
- Пчеларството е може би най-скъпият бизнес в селското стопанство. За добро пчеларство е нужна наистина сериозна инвестиция. Определено парите, които се дават от ДФ „Земеделие” не стигат за икономическите единици, които аз например трябваше да постигна. И все пак финансовото рамо, което получаваме от фонда, е сериозно. Няма как да се справя, ако не получавам финансова помощ. Това означава да направя за година 10 кошера, да чакам да извадя меда от тях, да го продам, с част от парите да покрия разходите, а друга да инвестирам в нови – да речем още 10 – кошери. Може и така, но стъпките ще са много, много малки и ще ми трябват 40-50 години, за да стигна нивото, което с финансово подпомагане постигнах само за три години.
Трудно е – факт, но не знам в съвременния свят, в който живеем, дали изобщо има нещо лесно и просто. Въпросът е човек да вярва в себе си, да има подкрепа и да не се задоволява с малко – само така човек може да успее.

- Завършил си икономика – защо не избра друга работа?
- Да, завърших икономика с Софийския университет. Предложиха ми работа за 1 200 лева заплата и отказах. Точно като икономист смятам, че е по-добре човек сам да се наеме на работа, а не да е работник на някой друг.

- Очаква се да има директни плащания на пчелно семейство, което за 500 кошера е сериозна сума.
- Да, но и грижите за толкова пчелни семейства са много сериозни. Няма да крия – сам няма как да се справя. Семейството ми помага целогодишно, наемаме за лятото и работници. Не е лесно – парите, които ще се дават, ще са ни от полза, защото е нормално и в пчеларството да има директни плащания, както е във всички други сектори на селското стопанство.

- Какви са амбициите ти за реализация на меда?
- Не подкрепям някои колеги, които твърдят, че няма пазар за меда. По-скоро ние, пчеларите, не можем да се обединим и това е причината да не можем да отстояваме цена. Средно голям пчелар вади от 2 до 10 тона мед, но ако се обединим ще предложим да речем 100 тона мед – тогава ще можем да извоюваме цена.
Преди три години направих износ за Либия – не бих го нарекъл успешен, защото цената беше същата като тази в България, но пък си научих урока. Трудни са пазарите, но не е невъзможно.

- Мислил ли си за затваряне на цикъла до краен продукт?
- Да, основите на тази идея постави баща ми. Регистрира фирма, започнахме да строим разфасовъчна база, направи етикети и към днешна дата базата я има. Разбира се, за да направим модерно преработвателно предприятие може би няма да е нужна само реконструкция, а изцяло нова база. Но наистина за един пчелар затварянето на цикъла е най-добрият вариант.
 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!