Зам.-министърът на земеделието Цветан Димитров, пред Фермер.БГ : "По-справедливото разпределение на директните плащания е една от целите на реформата в ОСП".

 

Мненията на зам.министъра на земеделието и храните с ресор "Животновъдство", вижте в интервюто на Фермер.БГ :

 

- Според немалка част от стопаните ОСП е дискриминационна и несправедлива, поради нееднаквото подпомагане на европейските земеделски производители. Какъв е вашият коментар, зам.-министър Димитров, и дали очаквате промени до края на годината, когато трябва да има окончателен вариант?


- В Общата селскостопанска политика на ЕС в сегашния й вид, съществуват различия по отношение на размера на директните плащания, получавани от земеделските стопани в различните държави-членки. Тези различия се дължат на две основни причини.
Първата е прилагането на т. нар. „исторически подход” в процеса на определяне на размера на подпомагане. По отношение на новоприсъединилите се държави, той се изразява в изчисляването на средствата за директни плащания въз основа на обема на производство на отделните групи земеделски продукти през определения за всички държави референтен период 2000 - 2002 г. Тази методика на преговорите беше приложена по отношение на всички 12 нови държави-членки.

 

За съжаление, през референтния период беше достигнат най-големият спад на производството на земеделски продукти, което се отрази при определянето на финансовия пакет за директни плащания. Втората причина за по-малкия размер на плащанията на площ в новите държави-членки е въведеното за тях постепенно нарастване на директните плащания в периода след присъединяване. Всяка от новите членки беше ограничена през първата година след присъединяването да изплати само 25% от пакета за директни плащания, но с постепенно нарастване през следващите години. Така България ще може да разпредели пълния размер на договорените директни плащания едва през 2016 г. Този подход доведе до още по-големи различия в размера на директните плащания, които получават земеделските стопани в старите и новите държави членки.


- Има ли шанс да се ускори процесът на уеднаквяване?
- По-справедливото разпределение на директните плащания беше обявено като една от целите на стартиралата реформа на ОСП. В тази връзка България последователно защитава позицията, че с времето историческият подход губи адекватност и е необходимо е да се приложи справедлив метод за разпределение на средствата между държавите-членки, който да доведе до премахване на различията между нивата на подкрепа и да бъде създадена еднаква основа за конкуренция. Това включва и прилагането на по-бързи темпове за постепенно нарастване на плащанията в България и Румъния, които да могат да достигнат пълния размер на националните си тавани още през 2014 г., вместо през 2016 г. Подобна стъпка би представлявала сериозна подкрепа за земеделските стопани и знак за тяхното равнопоставено положение на общия европейски пазар.


Като средство за постепенно преодоляване на различията в нивата на директни плащания, в предложението за Многогодишна финансова перспектива за 2014-2020 г. ЕК предлага за всички държави-членки с директни плащания под 90% от средното за ЕС, една трета от разликата между сегашното им равнище и нивото от 90% от средното европейско подпомагане да бъде компенсирана за срок от четири години. Предложеното сближаване на нивата на директно подпомагане е стъпка в правилната посока, но считаме за необходимо прилагането на по-амбициозен подход за по-бързо и по-съществено намаляване на различията. В бъдещата ОСП трябва да има справедливо третиране на всички фермери на територията на целия ЕС, което е основната идея в позицията на България по време на дебатите през последните две години.


- Сушата рефлектира сериозно върху млекодобива, а изкупните цени на млякото в повечето райони на страната падат. Има ли и какъв защитен механизъм за оцеляването на фермите?
- Министерството на земеделието и храните отчита, че по веригата от производството на животински суровини до търговската мрежа най-тежко е положението на животновъдите. И тъй като в определянето на цените не следва да има административна намеса, от 2009 г. се прилагат все повече мерки за подпомагане на сектора в съответствие с допустимите режими на ЕС и съответно се използват всички възможности да се увеличат средствата, насочени към животновъдите. През 2009 г. на животновъдите бяха изплатени 58.2 млн. лева по различните схеми и мерки, през 2011 г. средствата нарастваха на 111.8 млн. лева, а за 2012 г. са определени над 153 млн. лева по схемите за национални доплащания, специфично подпомагане на животновъдите и държавни помощи.

Заедно с одобрените в края на юли допълнителни средства за 2012 г., сумата нараства до 180 млн. лева пряко за животновъдството. Отделно от това са плащанията на хектар, в които немалка част от животновъдите участват, агроекологичните плащания, а също и плащанията по Натура 2000.


Освен тези плащания, в комплекса от мерки са включени и максималното използване на възможностите на промоционалните програми (4 програми са одобрени от ЕК) и действия за осигуряване на пазар на българските млечни продукти в страни извън ЕС. Износът на млечни продукти постепенно се увеличава и през 2011 г. достига 111 млн. щатски долара, което е с 22% повече от 2009 г.


- А защо изкупната цена на млякото пада?
- В действителност от началото на 2012 г. в рамките на целия ЕС се наблюдава тенденция за плавно намаляване на изкупната цена на кравето мляко. България не е изключение, тъй като е част от Общия европейски пазар на млякото. За подобряване на взаимоотношенията по веригата в млечния сектор, без да се извършва намеса в пазарните отношения, от октомври 2012 г. влиза в сила нов Регламент за договорните отношения в сектора на млякото.


- Кажете повече...?
- Целите на Регламента, който важи и за България, са:
Първо, въвеждане на общи правила и поемане на отговорностите между производители и изкупвачи/преработватели за осигуряване на възможно най-стабилен пазар на млякото след приключване на квотната система за краве мляко (2015 г.) и избягване на сериозен дисбаланс.


Второ, въвеждане на юридически издържани писмени договори за изкупуване на суровината със задължителни основни елементи по договорите, без да се нарушават правилата на конкуренцията.


Трето, засилване на позициите на млекопроизводителите при водене на преговори чрез признаване на организации на производители.

 

[news]


Четвърто, осигуряване на по-голяма прозрачност на сектора чрез дейността на признати междубраншови организации. В тези междубраншови организации задължително трябва са свързани с производството и една или повече от другите дейности – млекопреработка, търговия с млечни продукти, включително дистрибуция.


- Mинистерството излезе с информация, че близо 200 земеделски производители вече имат разрешение за директни продажби. В същото време фермери са категорични, че финансово не могат да си позволят подобна инвестиция, тъй като повечето от тях имат сериозни кредити, които трябва да изплащат. Мнозина определят проекта като провал. Как ще коментирате? Възможно ли е финансиране в по-голям размер и падане на ограниченията за количество продукция, която да се търгува директно?
- Преди издаването на Наредба № 26 (октомври 2010 г.) действащото законодателство в България не позволяваше на малките производители достъп до пазара и до потребителите.


Следва да се отчете разликата между директни доставки от производителя на първични продукти (напр. пчелен мед) от една страна и добив, преработка и дистрибуция на храни от друга страна, към които процеси са приложими разпоредбите на специализираното законодателство на ЕС и националното законодателство по хигиена и безопасност на храните. Разпоредбите на Наредба № 26 се отнасят само за директната доставка, извършена от производителя, до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на краен потребител, на малки количества.

Това са:
а) първични продукти - сурово мляко, пчелен мед, яйца от кокошки и пъдпъдъци и прясна и охладена морска и сладководна риба;
б) прясно месо от птици и зайци, заклани във фермата;
в) отстрелян едър и дребен дивеч или месо от едър и дребен дивеч.
За всички останали оператори с храни, които се занимават както с първично производство, така и с добив, преработка и дистрибуция на храни се прилагат разпоредбите на Регламент 852/2004/ЕС и Регламент 853/2004/ЕС.
С приемането на Наредба № 26 от 14 октомври 2010 г. са облекчени условията за регистрация, не се изисква регистрация на производителите по чл. 12 от Закона за храните. Наредбата въвежда и облекчения по отношение на сграден фонд и оборудване.
Наредбата е нотифицирана пред ЕК съгласно чл.13 на регламент 852/2004/ЕС и чл. 10 на регламент 853/2004/ЕС, като количествата са определени съобразно съществуващата в ЕС практика и анализа на риска по отношение на безопасността на храните от животински произход.


По отношение на падането на ограниченията за количество продукция, която да се търгува директно, следва да се има в предвид, че производителите могат да търгуват директно и по-големи количества от тези, залегнали в наредбата, но в този случай те трябва да отговарят не на изискванията на Наредба № 26, а на европейското законодателство по хигиена и безопасност на храните, което е значително по-рестриктивно.


На 10.05.2011 г. Министерството на земеделието и храните (МЗХ) нотифицира пред ЕК схема за държавна помощ „„Инвестиции за изграждане на търговски помещения и закупуване на търговско оборудване за земеделски производители, осъществяващи директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход”, разработен съвместно с ДФ „Земеделие”. На 29 юли 2011 г. беше получено Решение на ЕК за одобряване на схемата за държавна помощ. На 12.01.2012 г. УС на ДФЗ взе решение за прилагането на схемата, като определеният за 2012 г. бюджет е в размер на 7 милиона лева.


Схемата е достъпна за всички земеделски производители, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, които са регистрирани по реда чл. 39 от Наредба № 26 (за производителите, осъществяващи директни доставки на мляко, мед, яйца, прясно месо от птици и зайци, и отстрелян дивеч или месо от дивеч) или са регистрирани животновъдни обекти по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (за производителите, осъществяващи доставки на храни от животински произход).


Земеделският производител може да получи до 50% от приемливите разходи за инвестиции, като помощта се предоставя под формата на капиталова субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестицията. Инвестициите се осъществяват със собствени средства или кредит, предоставен от ДФ „Земеделие”.


За допустими по схемата се считат инвестициите за изграждане на обект за търговия на дребно (магазин или търговско помещение, част от пункт за обработка на дивеч) или разходи за приспособяване на съществуваща сграда/помещение за нуждите на обект за търговия на дребно (магазин или търговско помещение, част от пункт за обработка на дивеч), както и закупуване на основно търговско оборудване – хладилници и хладилни витрини, електронни везни, щандове.


Важно е да се отбележи, че идеята за директните продажби не е инцидентен акт, за реализиране на бързи резултати, а дългосрочна политика, целяща поетапното въвеждане на нови пазарни отношения, които да осигурят устойчивост и конкурентоспособност на животновъдните стопанства.
 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!