Цветан Миков се занимава със земеделие повече от 15 години. В землището на село Бохот, Плевенско, стопанисва 16 000 декара, на които отглежда традиционните за региона култури – ечемик, рапица, пшеница, слънчоглед и царевица. Общо в землището на Бохот има 30 000 дка обработваема земя, от която Миков и колегите му получават около 17-18 000 тона продукция.


 

- Г-н Миков, добра ли е реколтата тази година?
- Реколтата тази година е сравнително добра, но не са добри тенденциите – трендовете на световните зърнени борси. При рапицата намалението на цените на световнитте борси е с около 30% спрямо миналата година. Намаление има и на цената на ечемика, преди месец се купуваше на 300-310 лв/т, но сега цената е паднала. Цената на пшеницата пада с 40-45%, а трендовете са за още по-голямо намаление на цените. Тоест, от 450 лв./т сега сме на нива от 270-280 лв./т. Очакваното намаление е с още 30-40 лева, когато Украйна и Казахстан започнат да изнасят. Затова сега целта на българските земеделски производители е да се извози максимално бързо да се извози и да се продаде продукцията, преди да е започнала активната жътва в Русия, Украйна и Казахстан. При тях жътвата започва след около 15-20 дни и прогнозите са сериозно свръхпроизводство.

- Какви са средните добиви при вас тази година?
- Около 500 кг/дка е средният ми добив от пшеница в момента. Заради неблагоприятните климатични условия в района качеството на зърното не е много добро, но определено се купува като фуражна.
При рапицата средните ми добиви са 350-400 кг/дка към момента, кампанията по прибирането на реколтата тече сега.
Като цяло добивите тази година са добри, но заради ниските изкупни цени не можем да си покрием направените разходи за производство.

- Има ли прогнозни изкупни цени за слънчоглед и царевица?
- Прогнозите са за по-ниски изкупни цени и при тях. За слънчогледа със сигурност цената ще с 35-40% по-ниска спрямо миналата година. А царевицата ще бъде още по-евтина от пшеницата. Това са сериозни загуби за всички зърнопроизводители.
За тази година имаме късмет, че е дъждовна. Народът е казал, че когато не можеш да си ожънеш пшеницата, получаваш добра царевица. Така че ние очакваме много добри добиви от царевицата и се надяваме, въпреки по-ниските цени, да успеем да я реализираме бързо и на сравнително добра цена, което да ни осигури макар и минимална печалба.
Но истината е, че при по-късно друга година, когато резервите на повечето държави-вносителки са попълват, много трудно може да се стигне до такива резултати, че да си покриеш разходите. Това означава, че отново ще започнат преговори с вносители на торове и препарати за редуциране на цените при тях, за да можем да осигурим следващата стопанска година.
Много е трудно за зърнопроизводството през тези години.

- Оптимист ли сте за следващия програмен период до 2020 година?
- Не мога да правя пророчества. Знаете, че все още нищо не е ясно и окончателно по отношение на ОСП за периода 2014-2020. Все още се преговаря. Това, което е ясно, е, че ние отново няма да постигнем субсидирането на развитите централно-европейски европейски държави. Знае се вече, че програмите ще бъдат насочени в повече сфери на селското стопанство, което е добре, защото ще има финансово подпомагане за сектори като зеленчукопроизводството и животновъдството. Смятам, че е положително и това, че се обръща по-голямо внимание на младите фермери, които ще получат с около 25% повече субсидиране. Но въпреки добрите новини, все още не е ясно как ще завършат преговорите и е въможно през 2014 година да нямаме финансиране по новата ОСП.

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ
 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!