Фондация „Биоселена” е организатор на семинар по актуалната тема за новата ОСП с акцент върху мястото на биопризводството в нея.

По този повод Фермер.БГ разговаря с д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена”.

Д-р Апостолов, има ли наистина бум в биопроизводството през последните години?
Увеличение определено има, конкретните данни за миналата година ще бъдат за първи път представени от експерти на Министерството на земеделието и храните на форума в петък. В министерството вече имат пълните данни от 11-е контролни органа в страната и те ще бъдат съобщени публично.

По отношение на пазара на биопродукти, обаче, държавата не може да влияе съществено. Проблемът в България е, че повечето биопроизводители произвеждат реално суровини, които се изнасят и след това се връщат под формата на готови продукти. Това е най-голямата болка за момента на биопроизводителите.

Може ли да се реши този проблем?
Първото и най-важното е да се увеличат обемите на производство, защото само така биопроизводителите ще станат интересни за преработвателите. Ако един стопанин е произвел например 5 тона домати, няма как сам да сертифицира преработвателно предприятие, защото дори и да го направи, това ще е само временна мярка, тоест временно решаване на проблема. Затова смятаме, че е време фермерите да започнат да произвеждат по-сериозни количества, които да мотивират преработвателите, а защо не и самите фермери, да създадат преработвателни предприятия. Това е пътят. В противен случай ще продължаваме да изнасяме, да речем, пшеница и да внасяме брашно или хляб.

Пчеларите са сред секторите, които твърдят, че масово се изнася качествен български мед като суровина.
Зависи от пчеларите. Много от по-дребните пчелари успяват сами да си продадат меда като биологичен продукт на добра цена. Но има и такива, които работят по цени на едро и изнасят продукцията си в чужбина, където биомедът се ползва като подсладител вместо зарах или се разфасова. Вижте, не бива по презумция да смятаме, че винаги нашето е най-хубаво, защото не винаги е така – има голяма разлика в начина и мястото на производство.

Как може да се увеличи производството на биопродукция при условие, че в много райони на страната комасацията в конвенционалното земеделие е факт?
Да, факт е, но от друга страна е и възможност точно големи производители да се насочат към биологично производство. През миналата година имаше сериозно търсене от Германия на големи количества – и на ръж, и на пшеница, а цената беше повече от добра. Това може да заинтересува дори големите зърнопроизводители, например – защо да не се отглежда биопшеница на големи площи.

Биопроизводството не е само за малки стопанства, то е пазарен шанс и за големите производители.
Иначе проблемите с комасацията на земята са сериозни – това си е наш, български феномен и никой друг, освен нас, не може да го реши. Но това е проблем, който не е свързан с биоземеделието – това е проблем на поземлената реформа от 20 години насам.

На какво да се надява българският биоземеделец в новата ОСП?
Това, което знаем до момента, е, че ще има отделна мярка за биопроизводство, тоест то няма да е в общата мярка „Агроекология” заедно с останалите дейности. Това е добра новина. Оттук насетне е важно какво ще предложи работната група, която е в МЗХ, и какво ЕК ще одобри от предложенията. Според мен категорично по-добрият вариант е биоземеделието да е отделна мярка, най-малкото защото това означава и отделен бюджет, което ще позволи по-лесно планиране. Сега е много неясно какво точно се случва. Само един пример – в момента има много подадени заявления за сеитбообращение, но няма яснота дали ще има пари за тези около 6 милиона декара.

Имаме ли достатъчно силно лоби, за да разчитаме, че предложенията ни ще бъдат приети?
До момента има решение по отношение на това, че в европейския регламет биопроизводството ще е отделен член. Това, което е важно и разчитаме да се случи, е да защитим добри нива на плащане. И да се планира много добре мярката, за да не се окаже, че след три години ще има отново големи излишъци и да се наложи отново прехвърляне на средства от една мярка в друга. Това е предизвикателството сега – да се разпишат много добре правилата и калкулациите за плащане на хектар.

Това, което ние искаме да направим, е да се въведе плащане на глава добитък за биологично производство, което ще стимулира животновъдите.
От страна на неправителствените организации ще предложим да се направи тематична подпрограма „Биоземеделие”. Новият реграмент дава възможност всяка страна да си избере две-три тематични подпрограми, които да прилага.

Какви основни проблеми се очертават от информационната кампания, която организирате в цялата страна? И какво предстои?
Всеки стопанин има своя болка, която споделя и за която търси решение – като се почне от комасацията и поземлените отношения и се стигне до съвсем конкретни въпроси. Повечето от проблемите като цяло са извън сферата на биоземеделието и са свързани с общите нерешени земеделски въпроси, включително и с очертаването и презастъпването – един много тежък проблем за стопаните.

Предстои ни да проведем няколко изложения на биопродукти в различни райони на страната. Предстои изложение на традиционни биопродукти в Арбанаси по време на събора на овцевъдите, ще има изложения и в Русе, Благоевград и Стара Загора. Ще организираме и три открити дни на преработвателни предприятия – в Троян, където към Института по планинско животновъдство и земеделие има преработвателно предприятия за млачни биопродукти, в Мало Бучино, където има предприятие за биологично кисело мляко, както и в Смилян – там в една планинска мандро се произвеждат традиционни биопродукти. Тези изложения и отворени дни ще се проведат до края на май.

Ваня КЮРЧЕВА, Фермер.БГ
 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!