Много агропроизводители продават своята стока на големи хранителни вериги и по този начин губят голяма част от своите приходи заради дългата верига за доставка. Някои фермери обаче успяват директно да обслужват клиентите. Дали това е надежден модел на работа, обяснява германски репортер на EURACTIV.
 
 
Средно фермите в ЕС получават само 21% от цената, която клиентите плащат за техните продукти. Останалата част се разпределя между преработвателите (28%) и търговците (51%). 
 
Ферма в германската провинция Бранденбург обаче е намерила начин директно да доставя на своите клиенти. Тя се намира в малко село с население от едва 400 души, което много столичани посещават всеки уикенд. Те са запознати с местната продукция, защото тя присъства в берлинските супермаркети. На място посетителите разглеждат стопанството, в което работят близо 110 служители. Там се произвежда органично мляко от 240 крави, сирене, месо, яйца, зеленчуци и мед.
 
Фермата доставя не само за супермаркети в Берлин, но и директно на своите клиенти. Всяка седмица 2,000 домакинства поръчват кошници със сезонни и местни продукти, които са индивидуално пакетирани и доставени до входната врата на потребителя. В резултат фермата получава целия приход от своята продукция, без тя да минава през търговците.
 
 
Не става дума обаче само за по-голяма печалба. За фермерите липсата на алтернативни пазари означава, че те са тясно зависими от големите хранителни вериги. Те не са в силна позиция да се договарят, често цените се занижават, поръчки се отменят в последния момент и продукцията просто се връща. Това може да бъде финансово пагубно за отделния фермер.
 
Много клиенти и фермери смятат, че нещата не могат да продължават по този начин. Ето защо, освен че участват в традиционни седмични базари, те се обединяват в сдружения, които работят на принципа на солидарността и прескачат посредниците. В Германия техният брой е близо 190. Клиентите идват, за да гарантират пред фермерите, че ще закупят тяхната продукция и понякога дори предплащат. В замяна на това купувачите имат думата за начина, по който се произвежда стоката.
 
Директната верига за доставка набира популярност, тъй като потребителите осъзнават важността на устойчивото, природосъобразно и справедливо селско стопанство. Ако продуктът намери своя път директно от фермерите до клиентите, това спестява време, материали за опаковане и отделяне на вредни емисии.
 
За съжаление, реалността изглежда различно. През 2015 г. делът на директно доставяната храна възлиза на едва 5% от общата стойност на селскостопанското производство, сочат данни от проучване на Agricultural Market Information Company (AMI).
 
В търговията с храни в Германия, чиито приходи за по-миналата година бяха 255 млрд. евро, четирите най-големи хранителни вериги все още контролират над половината от пазарния дял.
 
За малките ферми е все още трудно да въведат собствена система за доставка. Липсата на пари, човешки ресурс, логистичен капацитет и възможности за реклама са ключови фактори.
 
Едва миналата седмица Европейският парламент прие проектозакон, който да защитава правата на фермерите във веригата за добавяне на стойност. Във всяка страна членка трябва да функционира централен орган, който да приема жалби и да елиминира фактора страх от веригата за хранителни доставки, твърди европейският комисар по земеделие и развитие на селските райони Фил Холган.
 
Центърът за изследване на европейските политики (CEPS) обаче не е въодушевен от предложението на Европарламента, защото обединяването на търговците на едно и дребно в групи за изкупуване би трябвало да се забрани.
 
„Това нарушава твърде много свободата на договаряне в търговията,” твърди CEPS. Вместо това, с цел да се избегнат практиките на нечестна търговия срещу фермерите, по-ефективно трябва да се съблюдават правилата за конкуренция.
 
Може да отнеме години преди новата европейска директива да бъде приложена в националното законодателство на страните членки. Дори тогава, повечето фермери ще продължават да бъдат зависими от търговците, за да предлагат своята продукция на пазара.