Дамите в селското стопанство: Д-р Полина Хаджистоева

Фермер.БГ обръща поглед към нежната половина на селското стопанство в специална анкета

21.09.2018 | Коментари: 0 | 5931 прочитания
Автор: Фермер.БГ
Д-р Полина Хаджистоева е съсобственик на свинекомплекс с 500 свине-майки в село Радко Димитриево, Шуменска област. Отскоро е и председател на Асоциацията на свиневъдите в България. Семейна е, има дъщеря на 6 години и син на 4 месеца. Съпругът й Стойчо Гочев e зооинженер, мениджър на фермата.
 
 
- Накъде върви, според Вас, българското селско стопанство?
 - Аз съм от ветеринарна фамилия и съм изцяло профилирана в животновъдството. Според мен секторът има път, има посока. Има възможност да се развиваме, защото България е животновъдна и скотовъдна държава, винаги са се гледали животни. И би трябвало да продължава да се развива в такава посока. Същото важи и за растениевъдството. Трябва да продължаваме да усъвършенстваме работата си, да модернизираме производството. Смятам, че ще има добри резултати. Ще има възможност да се печели, но трябва да се инвестира в модерно и все повече автоматизирано селско стопонство.
 
- Кои са основните проблеми, пред които е изправен секторът?
- В животновъдството на дневен ред стоят болестите по животните. Проблемът е много актуален във връзка с Африканската чума по свинете. Болестите трайно са свързани с нашата географска ширина и атакуват мощно. Друг проблем е липсата на кадри в отрасъла. Все по-трудно успяваме да намерим млади хора, които имат желание да работят в сферата на животновъдството и изобщо в селското стопанство. Това се очертава като голям проблем. 
 
- Как избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в този сектор?
- Семейството ни е изцяло ориентирано към животновъдството. Цялата ни фамилия е на ветеринарни лекари. Аз и сестра ми сме трето поколение. Основоположникът на ветеринарната професия в нашето семейство е дядо ми по майчина линия д-р Димитър Генчев Златев. Наскоро навърши 80 години, кандидат, доктор на ветеринарномедицинските науки.
 
Майка ми и баща ми се запознават в университета в Стара Загора, и двамата са ветеринарни лекари. Имам леля Надя Златева, която е доцент по хирургия в Лесотехническия университет в София. Аз и сестра ми също сме ветеринарни лекари. Завършили сме вишето си образование в Тракийския университет в гр. Стара Загора.
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Аз съм израснала с животновъдството. Родителите ми се занимаваха с това преди ние да развием личен наш, семеен бизнес в сферата на свиневъдството. Майка ми и баща ми - и двамата като млади специалисти, са били доктори в големи държавни свинекомплекси тук, в района в Шуменска област. От 5-6-годишна си спомням как, когато са били дежурни, навсякъде съм била с тях по фермите и съм била „на работа“. Закърмена съм с животновъдство и със свиневъдство.
 
Когато учех, вече бяхме започнали да се занимаваме със семейния бизнес, с фермата. Практиката я учиш на място, на терен в стопанството. Основата, теорията, естествено, трябва да се получи от университета. При мене така беше: теорията получавах в университета, а практиката си усъвършенствах в свинекомплекса – с доктори, с родители, които винаги са били до нас и са ни помагали. Нищо не ни е липсвало.
 
В нашия случай теорията и практиката вървяха паралелно. По стечение на обстоятелствата нямахме пропуски, не сме могли да разберем какво ни е липсвало по време на обучение, за да разбираме, че имаме някакви големи грешки или ненаучени, неразбрани неща.
 
Ветеринарната медицина трябва да я имаш като призвание. Трябва да го усещаш в сърцето, в душата си, трябва да искаш да се занимаваш с това. Трябва да си състрадателен към животните, да си добър, да си отговорен към професията.
 
- Кое е най-голямото предизвикателство в работата Ви?
- Предизвикателствата са ежедневни – и финансови, и икономически, и социални. Не е лесно да се занимаваме с животновъдство в тези години, но не е и невъзможно. Човек трябва да е амбициозен, да има желание, да работи и да го прави отговорно и с любов. Пазарът не е постоянен. Като всяко нещо има и добри моменти, има и критични ситуации, в които икономическите равносметки не са най-добрите, но това не ни отказва. Не може непрекъснато да е добре.
 
Пазарът се определя от големите европейски държави. Това не ни обезкуражава да се занимаваме, да продължаваме развиваме животновъдството с всички положителни и отрицателни страни. Надяваме се положителните страни да са повече и да успяваме да се справяме по-лесно и по-добро. Упорити сме и смятаме, че няма да се предадем, особено в тази ситуация в момента с това тежко заболяване за нашето свиневъдство – Африканската чума.
 
- Какво мислите за аграрното образование у нас? 
- За ветеринарното образование смятам, че е на добро ниво. И двата университета в страната са утвърдени, с много добри преподаватели, с изключително добра база. Смятам, че нашето образование не отстъпва по нищо на европейското и наистина е много добро европейско образование. Добри бази с възможности и за добра практика на терен. Дава достатъчно възможност на младите колеги да практикуват през последните години от образованието си.
 
- Имат ли кадрите успешна реализация?
- Нямам наблюдения. Това, което виждам, е, че няма много кадри. Не знам къде отиват. Подготвени са добре, но може би търсят някаква реализация и извън страната. Срещам се с млади колеги, които завършват ветеринарна медицина. Наистина има много добре подготвени – изключително добре подготвени. Те търсят и добра реализация.
 
Естествено, има и не така добре обучени, но пък затова сме ние – да можем да дадем това начало, защото няма как да излезеш от университета и да смяташ, че всичко си научил и си разбрал. Практическата част при желание и отговорност от страна на младия специалист има възможност да научи и да усъвършенства на конкретното си работно място.
 
- Какви фермерски практики от други страни сте прилагали?
- Аз работя като специалист вече 10 години. През годините сме ходили много извън страната – в Дания, в Белгия, в Англия. Посещавали сме големи свинекомплекси и по-малки. Винаги има какво да научим оттам, да заимстваме добри практики – в отглеждане на съвременни породи животни, в мениджмънт, в репродукцията, фуражо производството- всички сфери и звена на животновъдството. 
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- Моите впечатления са от животновъдството. - трябват инвестиции в модернизирано, автоматизирано, иновативно, интензивно животновъдство. Необходимо е добро хранене на животните. Важно е да има добър мениджмънт при отглеждането на животните и ефективно производство. Добре е да се отделят средства за иновации. 
 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Коментирай

Моля, въведете Вашето име!
Моля, въведете вашият коментар!
Моля, потвърдете, че не сте робот!

Редакцията на Фермер.БГ не носи отговорност за коментарите и призвовава потребителите да спазват Условията за ползване на сайта

Коментари

Все още няма коментари

Последни новини