На шестте въпроса на Фермер.БГ даде отговорите си министърът на земеделието и храните в оставка Десислава Танева. 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Със сигурност по-конкурентоспособно. Значително по-диверсифицирано като видове производства и може това да е по-скоро силно желание – искам да видя надграждане над земеделското, направено от земеделските производители. Т.е. скъсена веригата на доставки. 
 
- Защо избрахте Вашето кариерно развитие да е в селското стопанство?
- Израснала съм в регион със силно развито земеделие, със силно развито производство на плодове, зеленчуци…
Второ, така ми се стече животът, такова образование получих. Човек не може да планира всичко в живота си, а още завършвайки първото си висше образование, започнах работа в преработвателната индустрия. 
 
Тогава беше периодът, в който се извършваше приватизацията в страната, търсеха се млади и нови хора. Аз още нямах диплома и попаднах в счетоводството направо от студентската скамейка.
 
Така попаднах на точното място в точното време. Образованието, което получих в математическата гимназия в Сливен, после висшето ми образование, необходимостта от млади кадри с ново мислене в новото време, направи така, че да получа едно наистина бързо кариерно развитие. Което на пръв поглед, четейки едно CV, изглежда много впечатляващо, а погледнато отвътре  и от пътя, който си изминал, това включва само много работа и поемане на отговорности. Няма много място за чудене. Проста е рецептата. 
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката? 
- Имам няколко принципа, които съм следвала в пътя си на развитие, без значене дали той е бил в частния или в публичния сектор. Аз съм започнала работа на 21 години. Ако имам 22 години трудов стаж, в публичния сектор те са една 6-7 години.
 
Принципите, които съм следвала първо са били винаги да стъпвам на максимално широка информационна база за сектора, който управлявам, за решението, което трябва да взема и да имам ясна цел за това, което трябва да постигна. И така да взема решението, а не защото някой ми е казал. 
 
Вторият принцип, който винаги съм следвала и в бизнеса, и в публичния сектор, това е коректността, това е да говориш истината, колкото и тя да е неприятна, да изпълняваш ангажиментите си. Това са много прости неща. Това е въпрос на ценностна система дали те ще са ти приоритет в живота, дали ще следваш тези принципи или други.
 
Винаги съм смятала и вярвам, че когато се бориш за справедлива кауза, рано или късно ще постигнеш успех. Трудностите не трябва да те спират, а от организираните атаки не трябва да се. Аз наистина рано направих кариера, която отвън изглежда впечатляваща, а тя не е нищо друго, освен работа, и разбира се, твърде рано бях подложена на публични атаки.
 
В този смисъл, атаките, които преживях в обществения си път на развитие, бяха сигурно и по-грозни, и по-неверни, и по-лъжливи. Но бях свикнала на това и не се впечатлих, нито ме спряха за нещо, което съм решила да направя. Лошо е, че лъжата заема все по-голяма част от обществения диалог. От това няма да спечели никой. Но това са процеси, които не само в България, а са навсякъде. Вероятно някъде нещо е сбъркано. Трябва да се търси какво и как да го променим.
 
Няма нищо по-добро от истината, от прозрачността, от публичността и от откровения диалог. Дори той да не е лицеприятен и да не се харесва на хората. Важно е да знаем какво търсим, какво целим и да полагаме максимални усилия да го постигнем. Аз по принцип съм човек, който обича да работи. Емоционален човек съм. Във всяко действие, във всяка работа влагам и емоция. Обичам да работя и това ежедневие ми харесва.
 
Не ме уморява комуникацията с хората. Напротив, научавам много неща и самата аз се обогатявам. Не обичам да работя сред четири затворени стени и работата в обществения сектор ми позволи да съм сред хората. Това е една от малкото положителни черти на това да работиш в обществения сектор.
 
- Кое Ви амбицира?
- Да постигам целите си и да подобрявам условията на живот, работата, която работя, резултатите, които имам. Това ме амбицира. Съвсем обичайни неща. Това, с което никога не съм била силна, това, на което не можах да се науча и като министър, е да говоря хубави приказки, които се харесват на хората, но които са опаковка. По лъскавата опаковка не можах да стана специалист.
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- Първият критерии е моята субективна преценка за експертизата, която притежават, за задълбочеността, за волята им да достигат до детайла и да търсят решения. Хората, които аз харесвам и подбирам са хора, които винаги и във всяка ситуация могат да намерят решение.
 
И второ – имат силата, волята, независимо от трудностите да извървят пътя до постигане на съответното решение. Трето, разбира се, по лоялност и коректност, което включва и възпитание, и мироглед. Много е трудно обаче в обществения сектор. 
 
Частният сектор има възможността да плаща значително по-високи заплати, докато тук един министър е изключително ограничен от инструментариума по отношение на управление на човешките ресурси.
 
В частния сектор си свободен да дадеш заплата каквато искаш, каквато може бизнесът да си позволи, за да работиш с най-доброто, което си видял. Тук нямаш такава възможност. Второ – когато не се свърши работата, в частния сектор си напълно свободен да се освободиш от хората, които не работят, да им намалиш заплатите, да ги санкционираш…
 
Тук си абсолютно в невъзможност да вземеш подобни решения. Трето – няма да кажа някаква тайна, в обществения план си подложен и на много силен политически натиск – без значение дали от опозицията или от управляващите включително и по отношение на оценката на кадрите. Или ако мога така да заключа, един министър за съжаление няма свободата на избор, такъв, какъвто го има един мениджър в частна компания. Това е минус. 
 
Мога да кажа, че съм имала пълната свобода за избор на екипа, който си избрах в този мандат. Всички тези колеги ги срещнах след като минах в обществения сектор. С тези хора се познавам от първия мандат на ГЕРБ - като председател на комисията по земеделие в НС, после и като опозиция, с тези хора се запознах и моята оценка за тях е, че са най-добрият избор, който мога да направя за политическия си екип. 
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- Успешен агробизнес в България може да се прави. Той може да съществува, само ако се прави от предприемача с ясната визия за дългосрочно развитие, за пазар, за маркетинг.
 
Успешен бизнес не може да се прави, ако решението за такъв бизнес се вземе, защото в тази година има такива и такива субсидии. Това са краткотрайни явления за две-три години. И аз в тези две години като министър в многобройните ми срещи с бранша винаги съм се опитвала да обясня, че решенията за даден бизнес не следва да се вземат от възможността за получаването на определени субсидии.
 
Те не са устойчиви на времето като размер и това е една от слабите характеристики на директните субсидии - част от тях мотивираха предприемачи да влязат в сектора само заради субсидиите. И когато има взето грешно решение, на каквито сме свидетели във всички мандати, това води до определено изкривяване.
 
После, ако министърът има воля, трябва да оправя това изкривяване. По този начин обаче си създава опоненти, защото няма какво да се лъжем, може да направиш много добри и справедливи неща, които водят до изсветляване на сектора, до равнопоставеност на оператора.  Но ако си му взел и 5 лева на декар, ти си лош.
 
Много малко хора са израснали до нивото, в което могат да гледат стратегически, визионерски на агросектора. Но посоката, в която трябва всички да работим  - държавата, обществото, е този сектор да има административен капацитет, да го увеличава, да се развива и да формира визионерско мислене за сектора.
 
Защото само тогава съответните предприемачи могат да вземат решения, които ще направят агросектора по-устойчив, по-конкурентоспособен и по-доходоносен, както за тях, така и за държавата от данъците, които събира. 
 
Очаквайте новият събеседник на Фермер.БГ за анкетата за бълскарското селско стопанство.