Галина Мирчева е животновъд в село Петърница, Плевенско. Стопанисва голяма ферма с 801 овце, част от които са под селекционен контрол. Младата жена е майка на трима синове и една дъщеря. Скоро ще се дипломира като магистър по агробизнес в Стопанската академия в Свищов.
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- След 10 години смятам, че ще оцелеят тези, които гледат повече животни, с повече земя. Защото на този етап по-дребните не могат да устискат на всичко, което се изисква на пазара, на изкупуването – като цени, като изисквания. Постоянно трябва някакви курсове да се изкарват. Сега последното, което беше – курс за пробовземач.
 
Доста информираност трябва. Повечето хора, особено по селата нямат информация. Много малко от тях са с някакво образование. Повечето го правят от любов към животните, по традиция. Те го правят, колкото да си изхранят собственото семейство. Но трябва да се създава работна ръка, да се усъвършенства, да се осъвременява животновъдството. След 10 години го виждам така: големите ще са на пазара, за съжаление.
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в този сектор?
- Всичко дойде от това, че стартирахме с много малко земя. Имахме малко пари за малко земя и впоследствие вече, разраствайки се, човек с много труд, упоритост и желание, постига и повече. Стигнахме до този извод, защото имахме и храна за животните. Искахме да използваме по начин това.
 
- Кое Ви амбицира?
- Желанието да постигам, да успявам, да се докажа до някаква степен, защото този отрасъл е доста труден, трудоемък. Желанието да постигна нещо. Всеки се бори за нещо.Това е моята цел. Обичам животните.
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- Много труден въпрос. Подбирам хората според това, което се предлага. Общо взето, нямам избор да подбирам. Повечето не искат да работят подобна работа. Стремя се създам доста добри условия, защото знам, че е трудно с животни. Това е всеки ден, няма почивки. По цял ден, работа си е. Не мога да избирам много. Каквото се предлага - за съжаление.
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Да съм по-отговорна. Практиката ме научи, че трябва да се боря. Всяко нещо в живота е борба. Целият живот е борба. Но в този аспект определено е една огромна борба.
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- С любов към животните. В моя случай са животните. Но трябват и доста средства. За успешен агробизнес трябва да си доста целеустремен, да следваш строго това, което правиш. Наистина има доста спънки и препятствия, които много пъти са ме карали да се спра и да се откажа. Но в следващия момент си казвам: „Защо трябва да съм поредната? Аз мога и ще го докажа, че мога.“