Илияна Методиева е животновъд от над 10 години. Стопанството й е в село Нивянин, Врачанско. Отглежда 30 овце заедно с брат си, който пък има и крави. 
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Лично от моя гледна точка при тези ниски изкупни цени на мляко,месо,зърнопродукция и пр. съм песимистично настроена,че след 10 години въобще ще съществува селско стопанство.Но въпреки всичко да не забравяме,че сме българи и се борим въпреки всичко и няма да се предадем лесно.И се надявам,че ще има добре развито селско стопанство след 10 години.
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в сектора?
- Нашето стопанство се намира в Северозападна България, близо сме до град Враца. В селото има подходящи условия за селско стопанство. Освен това ние сме си отгледани на село и винаги нашите са се занимавали първо със земеделие, а след това с животновъдство.
 
Знаете, че северозападният район е много беден, има много голяма безработица и ние с брат ми решихме да продължим семейния бизнес в животновъдството. Брат ми гледа крави, а аз 30 овце, но се надявам по-натам да увелича стадото. Аз започнах преди няколко години малко на шега с първото животно. Един съсед ми предложи да ми подари едно агънце. След това си купих още 4 по-стари овце. Преди 10-15 години гледах телета за угояване. 
 
- Кое Ви амбицира? 
- Любовта към животинките. 
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- Най-вече да изпитват обич към животните и предимно се обграждаме с хора, с които имаме общи интереси – земеделие, животновъдство. 
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Най-ценният урок, който научих през всичките тези години и с телетата, и с кравите, и с овцете, е това, че станах по-дисциплинирана. Трябва постоянство. С животните всичко е под час – храненето, излизането на паша, грижата за малките също. И децата ни – на мен и брат ми, постоянно са с нас и също са толкова дисциплинирани. 
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- Може да се направи успешен агробизнес, ако държавата мисли еднакво за всички. не дели големи и малки. И да работи успоредно- както да има за големите, така и за малките. Освен това трябват постоянство, дисциплина, самоконтрол. Проблемът в момента лично за нас, като малки животновъди е, че оцеляваме. Млякото ни не се изкупува добре, ако не си намерим пазар – няма къде да пласираме продукцията си.