Мариана Милтенова е новият председател на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ). Допреди това беше член на Управителния съвет и организационен секретар на съюза. Има лични инвестиции в земеделския сектор от 2003 г.
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Аз съм оптимист. Ако управлението на сектора попадне в компетентни ръце, в хора, които милеят за интересите на България, а не само за собствените си интереси, и земеделието, и сектор плодове и зеленчуци имат шанс.
Ако секторът продължи да се управлява и слуша съветите на вече компрометирани, участвали в управлението некомпетентни политици, ще продължи източването на фондове – европейски и национални.
Няма да има положителни икономически резултати, няма да се създават работни места и ще продължи изтичането на работна ръка от България, която и в момента не достига.
Надявам се новите правителства да се поучат от грешките на предшествениците си през последните 25-30 години и да заложат на печелившите сектори и да приложат балансирана политика в сектор земеделие. Да не обслужват определени тясно корпоративни икономически интереси, а интересите на България.
- Защо избрахте Вашето кариерно развитие да е в селското стопанство?
- Аз не съм избирала конкретно да работя в селското стопанство. Така се случи.
През 1992-1993 г. за първи път започнах да анализирам ситуацията с производството и реализацията на пресни плодове и зеленчуци, както и възможностите за възстановяване на пазарните структури.
Бях изумена от цифрите – къде се е намирало производството на плодове и зеленчуци през 1961 г., 1989 г. и какво се случваше към онзи момент. Не можех да приема, че една държава, която е произвеждала 40 пъти повече домати, отколкото е потребявала, трябва да се примири с пустеещите земи и да няма плодове, зеленчуци, мляко и месо от собствените си стопанства, за задоволяване на потребностите на своето население.
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Научих, че трябва да се вслушваш в проблемите на хората, да анализираш ситуацията, цифрите, да четеш нормативните документи и да ги обсъждаш с производителите, които ежедневно се сблъскват с проблемите в практиката.
След това да ги осмислиш, обсдиш с експерти, с колеги, преди да се изготви становище и да се приемат, каквито и да е наредби и закони или правила за работа.
- Кое Ви амбицира?
- Виждам, че обществото ни и секторът, а също и медиите имат много къса памет и забравят бързо за грешките и фаловете, които са направили някои бивши участници в управлението на земеделието, трансформирали се сега в „съветници“ след напускането на позициите в МЗХ.
А с некомпетентноста си и неовладяната амбициозност продължават да вредят на сектора. Амбицира ме това, че трябва да се търси и казва истината, че некомпетентните „специалисти и експерти“ в сектора трябва да го напуснат и всички да разберат за вредите, които са нанесли.
Макар и малки, постигнатите резултати и малки победи в борбата ни за защита интересите на производителите и сектора, ме амбицират да продължа и да се надявам, че ситуацията може да се промени.
- Как подбирате хората, с които работите?
- Често казвам, „аз не мога да назнача на работа човек, който преценявам, че не може да се справи с работата, та макар това да е и моят брат“.
Това е истината. Човекът, с който работя, трябва да не е мързелив, да изпитва удоволствие от работата, да има амбиции да постигне резултати, да има идеи за развитие, да може да изпълнява поставените задачи, да има добра комуникация с хората, да има желание за усъвършенстване.
Да се уважаваме взаимно и да си имаме доверие, да бъде лоялен. Ако с нещо не е съгласен или има друго мнение - да го сподели, а не да коментира зад гърба, извън офиса или съюза. И, разбира се, трябва да е компетентен за позицията, която заема.
Да бъде удовлетворен от работата си. Ако тя не го удовлетворява, няма нужда да се измъчват взаимно.
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- С много работа, с много знания, с много търпение, упоритост и, разбира се, късмет.