Нермин Исмаил отглежда шафран от 2016 г. в кърджалийското село Орешница. Започнала е с луковички от Холандия върху 40 дка, като тази година е разширила площта на 60 дка. Разчита още на трайни насаждения от череши и пчеларство. Тя беше част от българската делегация на посещение из необятните шафранови полета на Иран в началото на ноември тази година. Член е на Българската национална асоциация на производителите на шафран и биологични шафранови продукти.
 
Защо решихте да се насочите към шафрана?
От много години съм земеделски производител, но не познавах шафрана като култура. От медиите научих, че има Българска национална асоциация на производителите на шафран и веднага се свързах с нейния председател – Хасан Тахиров. Тъй като притежава богат опит и познава тънкостите на шафрана, той го популяризира в нашия район. За най-малкия проблем се съветвам с него. Радвам се, че заедно сме постигнали образцова шафранова градина.
 
Каква е технологията на отглеждане?
Първите луковички се садят през август–септември. От октомври до ноември е кампанията по бране на шафрана. Той цъфти веднъж в годината, като дава цвят постепенно. Близо два месеца полето се обикаля всеки ден, рано сутрин, преди цветчетата да са се разтворили. Изгрее ли слънцето, те се отварят и има риск от замърсяване. След това шафранът се сортира и се изсушава. Най-трудоемко е отделянето на близалцата. От ноември до май няма друг ангажимент по нивата. Евентуално на следващата година, от 20 май до към края на юни луковичките се изваждат или за разширяване на обекта, или за продаване.
 
Каква е първоначалната инвестиция?
Като за начало са необходими средства за закупуване на луковичките. Килограм микс е около 20 лв., но цената варира според големината им. Около 100 кг луковички са достатъчни за засаждането на един декар. Ако се вземе дребен калибър, в един килограм луковички има 400–450 броя. За по-едрия калибър бройката пада на 50–60. 
 
Как оценявате реколтата тази година?
Ние все още сме в кампанията за бране, но тази година шафранът цъфна невероятно много. За това допринесоха по-високите температури и по-малкото валежи. Шафранът не обича влагата. Ако полето е равно, почвата задължително трябва да се вдигне, да се направи на лехи, за да няма застой на вода. Моето поле е с южен наклон, което благоприятства цъфтежа и размножаването. Ако отглеждаш шафрана така, както трябва, от един декар може да получиш от 500 г до кг продукция, а на запад килограм от най-добрия шафран струва между 2500 и 3000 евро. 
 
Къде реализирате продукцията си?
Засега го продавам изсушен, на части. Миналата година изнасях дори за Франция. Надявам се от догодина заедно с Асоциацията да направим така, че нашият шафран да се предлага под собствена марка. Благодарение на Българо-иранското сдружение за отглеждане на шафран, което учредихме в началото на ноември, имаме амбицията сами да го обработваме,  пакетираме и продаваме в Европа. 
 
Като производител на шафран получавате ли подпомагане от държавата?
За съжаление, не. Дори в Наредбата шафранът не минава като етерично-маслена култура. Ако това стане, повече хора ще се амбицират да го отглеждат. За сега разчитам само на лични финанси, липсва субсидиране от държавата. Кандидатствала съм по Пчеларската програма и за черешите по Мярка 121 от ПРСР, но във връзка с шафрана финансиране няма.
 
Какво е нужно, за да си успешен земеделец?
Ако държавата защити правата на земеделския производител, не е никакъв проблем той да се изхранва само от труда си. Тя трябва да направи така, че нивите да не пустеят, да подкрепи неговите интереси и права. Тогава той ще работи на драго сърце. На един селски работник му трябва стимул, кураж. Иначе желанието си го имаме. Когато посадя шафрана и след една седмица видя, че цялото поле е полилавяло, умората ми изчезва.