Дамите в селското стопанство: Проф. Мариана Петкова

Фермер.БГ обръща поглед към нежната половина на селското стопанство в специална анкета

12.01.2018 | Коментари: 0 | 8040 прочитания
Автор: Фермер.БГ
Проф. д-р Мариана Петкова в момента работи в Селскостопанска академия (ССА). Кариерата й в животновъдния сектор е подплатена с дългогодишен практически опит, който продължава да се надгражда и до днес.
 
 
-Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Преди всичко – със задължително много по-висока култура на земеделието. Естествено, в него ще има отражение на световните тенденции - модернизация, технологии и др. Но задължително трябва да бъдат отчетени специфичните условия на България за неговото развитие: население, традиции и други. По тези въпроси трябва да се мисли и работи упорито и рационално, да се съчетават опит и новите моменти, а не от позиции на външни интереси. България е част от Европа и от света, но в селското стопанство, както и във всяка друга стопанска дейност, съществува специфика.
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в сектора?
- В годините, когато трябваше да избера с какво да продължа образованието си, избрах хуманната медицина. И после така се случи, че се записах  в Селскостопанската Академия. Завърших и вече бях решила да се занимавам с наука, но точно тогава преместиха всички факултети на тогавашната ССА в провинцията. Това определи и следващия ми избор – да замина на работа по специалността, разбира се, извън София.
 
В Комисията по разпределението (тогава имаше такива) след завършване ми обясниха, че мога да се освободя от разпределението, защото съм семейна и с малко дете. В отговор помолих да ми предложат някое по-добро в професионално отношение място. Така попаднах в едно от най-хубавите АПК на България, с най-добро животновъдство – Лозница.
 
До този момент нито го бях чувала, нито – виждала. Но там започна трудовата ми дейност и работих четири години. Там попаднах на много добри колеги, с много добър професионален опит, прекрасни хора! Там се научих на животновъдство, уроците по животновъдство и в житейско отношение ми останаха за цял живот! Всичките мои приятели и близки ме бяха ожалили и считаха, че трябва да напусна колкото се може по-бързо.
 
Но това стана едва след като научих за конкурса за научен сътрудник в Института по животновъдство Костинброд. Последваха години на упорита работа в науката и стъпка по стъпка напред в кариерното развитие. 
Или накратко – сектора избрах заради образованието, а науката – заради несравнимото удоволствие да установяваш нещо, което съществува в природата, но е скрито за сетивата на хората.
 
- Кое Ви амбицира? 
- Ако говорим за пътя ми в науката – стартът ми беше много висок. Началото беше в един от водещите научни центрове на Германия, в най-трудната област – хранене на преживни животни и по-точно секторно проучване на храносмилателните процеси и оползотворяването на хранителните вещества. И там имах късмет да попадна на прекрасни професионалисти. Те ми откриха някои тайни, които и досега малко колеги в моята област знаят.
 
Тези начални уроци, както и по-късните - да развивам непрекъснато интелекта си – бяха и  продължават да бъдат и днес сериозна моя мотивация по пътя ми през годините!  И още нещо – многото информация, която получавам по различни пътища, също ме амбицира и мотивира за действия. Работата в науката няма работно време и почивен ден - мисълта и съзнанието са в непрекъснато действие. И това е следващото - работа без прекъсване, колкото и да звучи банално.  
 
- Как подбирате хората, с които работите? 
- Винаги съм разчитала на вродената си силна интуиция, тя много рядко ме е подвеждала. В съвременния свят на непрекъснати виртуални контакти, когато ти се налага да работиш с непознати хора, и пак да подбираш с кого да работиш, тази ми интуиция много ми помага. Много обичам да работя с хора, с които се харесваме, да има взаимност в харесването. Това е голямо щастие, което не винаги се случва. Ако се случи – планини можем да преместим.
 
В противен случай е доста тежко. Защото, голяма част от живота ни минава на работното място. И ако с хората, с които си там, се разбирате от половин дума – работата наистина е удоволствие…Хората, с които работя, трябва да могат да носят натоварване, физическо, психическо, да работят в стресова ситуация. Обичам да работя в екип, и в него хората да работят всеотдайно, всеки да дава от себе си най-доброто, тогава и резултатите са най-добри и удоволствието от добре свършената работа – най-голямо и заслужено. 
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Да се учиш от всяка ситуация, от всеки човек, от всяка информация. Да можеш да контактуваш с хора всякакви. Да си позитивно настроен, филантроп, но това е и въпрос на природа и кройка – как си роден. А и в каква среда си отраснал, как си възпитаван. От моите родители, които бяха много прогресивни хора, съм получила тези основни, в началото неосъзнати, уроци и афинитета към знание и наука. И още – научих се, че човек трябва да има памет и почит. Това последното – ако го няма, общество от какви индивиди ще създаваме?!
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- Първо - с ясно формулирани и осъзнати цели. Второ – с много знания и специфична информация за всеки детайл. Трето – с много енергия, позитивизъм и  непрестанен, къртовски труд и упорство за успех. Много важен е и принципът да не се залага само на едно нещо – всеки бизнес има съпътстващи дейности. И не на последно място - да се търси експертното мнение на хора от науката.
 
Нашите учени, ако не са имали условия за пълноценна работа (поради ограничени финанси в последно време), поне имат капацитет да направят трансфер на разработки на свои колеги от чужбина и да дадат компетентен съвет. Или накратко казано – от всичко добро по много!
 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Коментари

Все още няма коментари

Последни новини