Стиляна Латинчева е на 35 години от София. Омъжена е и има син на 10 години. По образование е агроном, а по професия - животновъд. Заедно със съпруга си са собственици на фамилна ферма с общо 30 животни и обработват 500 дка земя - основно пасища.

 

- Как виждате българското селско стопанство след 10 години? 

- Иска ми се да съм оптимист и ще кажа, че селско стопанство ще има...
За съжаление тенденцията е да се изграждат промишлени ферми и изобщо стопанства, което за мен е грешна политика. Да, в тези „предприятия“ се постигат големи добиви и по ниска цена на продукта, но е спорно с какви показатели. В световен мащаб са правени не малко проучвания върху интензивното животновъдство и е доказано, че превръщането на селското стопанство в промишленост, повишава добивите, но не и качеството. Добитък, който се отглежда само на ясла, дава различно по състав мляко от този, който пашува и получава сезонни храни. 
 
 
В българското селско стопанство аз бих заложила на малки стапанства /фамилни/, в които се произвежда малко количество, но то достига максимално бързо до потребителя. По този начин повече хора ще са ангажирани с работа, ще се отглеждат по-малки стада, които ще пашуват и по естествен път ще поддържат пасищата. Изобщо, нека се обърне внимание на човешкия фактор, а не на икономическата обосновка. 
 
- Защо избрахте Вашето кариерно развитие да е в селското стопанство? 
- Не бих го нарекла „избор“, защото стана несъзнателно. Като продължение на семейната традиция. Има една българска поговорка „Всяка жаба да си знае гьола.“ Това е моето място и моето призвание - сред природата и животните. „Кариера“ също няма да градя, не ми е нужно признание на моето призвание...
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката? 
Смирение! Никой и нищо не е по-голямо от хляба. Човек може да е щастлив от раждането на нов живот в кошарата, от плодородната нива, от зелената трева и уханието на билки в сеното. Уроците са всекидневни, важното е да си ги научиш. 
 
- Кое Ви амбицира? 
Със сигурност несправедливостта. Няма нещо, което да ме амбицира и мотивира повече от това.
 
- Как подбирате хората, с които работите?
В стопанството ни работи цялата фамилия, не че е по-лесно, но знаем, че сме се впрегнали за общото бъдеще. Ако ми се наложи да търся работници, не съм сигурна дали това, което ще искам, ще отговори но действителността. Отдавна повечето персонал в този сектор е без образование, без желание и без чувство за отговорност.
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
За „успешен“ не знам, зависи какво разбираме под „успех“. Ако става въпрос за пари, нямам представа. Аз не съм богат човек, но на масата ми винаги има храна, сметките ми са платени и мога да си позволя нови дрехи и обувки. Това погледнато отстрани може да се нарече и успех. За всичко това полагам физически и психически труд всеки ден, без да се оплаквам.