Светла Василева е председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) от 2001 г. Започва да се занимава със синдикална дейност след като завършва българска филология, а малко след това и мениджмънт.  
 
 
-  Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
-  Виждам го в положителна насока на развитие. До 2003 г. нямаше такова национално подпомагане, каквото след това. То приключваше в рамките на до 3-4 процента. След това, като станахме членове на ЕС, с евросубсидиите, които вече надхвърлиха доста милиарди, разбира се, че има по-добро развитие.
 
Независимо, че нашето земеделие е монокултурно, независимо, че е с изключително ниска добавена стойност, че непрекъснато спада работната сила. Ние следваме бъдещето на Европа, няма как да бъдем отделени от това и няма как да не навлезе модернизацията.
 
Но тук откривам една скоба, за да кажа, че модернизиране на селското стопанство без научни изследвания едва ли може да стане. Ние разчитаме в повечето случаи на европейски субсидии и все по-малко е националното съфинансиране, като се изключат помощите за плодове, зеленчуци, трайни насаждения и животновъди, но те не са в този размер, в който се отделят в повечето европейски страни.
 
Виждам след 10 години още по-голям процент едри земеделски стопанства, модернизирани, механизирани. Много се надявам да има повече производство на нашите традиционни продукти – с нашия вкус, аромат, които да станат всеобщ продукт на Европа. Много ми се иска това да стане, защото европейските граждани, които идват в България, много добре знаят какви са българските плодове, зеленчуци, вино и имам надежда. 
 
-  Защо избрахте Вашето кариерно развитие да е в селското стопанство?
-  Завършила съм Българска филология, след това мениджмънт в УНСС. Моето семейство е в Шумен, аз съм от Добруджа. Нямаше как да започна работа като педагог и ми се отвори възможност в окръжния съвет на профсъюзите в Шумен.
 
И започнах да работя в дома на културата по селско стопанство, който беше една много добра ковачница, в смисъл на това, че социалната политика и на добро отношение към работещите. 
 
След това след 1992 г. се включих във федерацията като член на управителния съвет. Така се случиха нещата, че всичко, което се случваше в отрасъла, се отрази на синдикатите. Федерацията е учредена на 5 април 1990 г. – тогава са били 670 000 души. Когато аз станах председател през 2001 г. наброяваше 4500 души. До 2006 г. успяхме да стабилизираме федерацията финансово и поканих Валентина Васильонова да работи с мен. 
 
-  Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
-  За мен най-важно е човешкото отношение към хората. С това започнах още от първия си ден на работа и то ми остана като мото. Човешките взаимоотношения са непреходни, всичко друго са различни периоди от историята. И трябва изключително много да уважаваме този, когото представляваме. 
 
-  Кое Ви амбицира?
-  В годините надеждата ми е била по-голяма. За съжаление сега ставам все по-негативно мислеща, що се отнася до хората, които обслужват земеделските производители. Осемгодишно замразяване на работните заплати не може да ти носи никаква положителност и никакво удовлетворение.
 
А аз представлявам техните интереси. Не отричам, че някой прави малки стъпки, но структурите, които обслужват земеделските производители постоянно бягат след минималната работна заплата. Дори не можем да предложим такава сума, която да надхвърли минималната работна заплата, която ще се въведе от 1 януари. 
 
-  Как подбирате хората, с които работите?
- Във федерацията сме две. Валентина Васильонова внесе изключителен принос в разработването на европейски проекти. Помогна организацията ни да се издигне в международен план, защото аз се занимавах със стабилизирането на федерацията. 
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- Доста трудно. С възхищение се отнасям към хората, които се занимават със животновъдство и тези, които търсят непрекъснато науката да им бъде в полза. Ще цитирам един земеделски производител – земеделието е наука плюс работа. Чест прави на тези хора, които търсят всякакъв вид прогрес в научни изследвания, които могат да приложат, за да имат успех.
 
Болно ми е, че не се ползва българската селекция като семена, като животни. Там има усилена конкуренция от чуждите фирми. Нашите цени са по-ниски, сортовете ни са по-качествени. Те са създадени да са устойчиви на климата тук, съобразени са с географските особености. 
 
На пазара на плодове и зеленчуци също е трудно в тази конкурентна среда. Цената е по-ниска на външните стоки, докато тук себестойността е доста по-висока, а и финансирането е по-малко.