Светлана Боянова е завършила право в Бургаския свободен университет. Започва кариерата си като главен експерт в дирекция "Интеграционна политика" в Министерството на земеделието и горите през януари 2000 г. с фокус Обща селскостопанска политика, биологично земеделие и правна закрила на сортовете растения в ЕС в редица европейски страни. От средата на 2003 г. е юридически съветник в Българската международна стопанска асоциация (БИБА), понастоящем КРИБ. От 2008 до 2010 г. е изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България /АЗПБ/. В първото правителството на ГЕРБ е заместник-министър на земеделието и храните с ресори „Поземлени отношения“, и двата европейски фонда за финансиране на земеделието - „Директни плащания“ и „Програма за развитие на селските райони“. От ноември 2013 г. до момента ръководи Института за агростратегии и иновации. 
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
 - Виждам го все по-печелившо в сектори, в които сме имали традиции. Не единствено и само в зърнопроизводството. Него се надявам да го видя още по-силно, с повече технологии, нови сортове, защото това е силен отрасъл и ние трябва да го запазим такъв.
 
Предпочитам да виждам силно земеделие, което не разчита на субсидиите. Също така разчитам на повече хора да се увлекат от земеделието и да правят земеделие, защото то е начин на живот и освен бизнес, за много от хората то е нещо, в което влагат душата си. За мен това е много ценно, защото в крайна сметка земеделието осигурява храната, без която ние не можем да съществуваме.
 
Земеделието е и природата. Така че елементарните човешки ценности ще бъдат запазени. Затова искам земеделието ни да е до такава степен развито, че да може все пак да съхрани тези човешки неща между нас. И в същото време да не разчита на европейски субсидии или национални, но пък да е достатъчно силно, за да се конкурира на другите пазари. Т.е. ние трябва да имаме едно много добро пазарноориентирано земеделие. 
 
- Защо избрахте Вашето кариерно развитие да е в селското стопанство?
- Съвсем случайно, но веднъж като започнах и вече нямаше спиране. През 2000 г., когато завърших университета имаше обявена свободна позиция в дирекция „Интеграционна политика“ на  Министерството на земеделието и горите. Тогава това нищо не ми говореше и нямаше и кой да питаш.
 
Аз съм завършила „Право“ и тогава ни преподаваха само какви са видовете актове, регламентите, директивите на европейското право. В един момент, това, което бях научила като юрист и което не ми е било достатъчно подробно обяснено в университета, исках да го разбера сама. Много ми помогна това, че бях експерт по интеграционна политика в министерството и отговарях за хармонизирането на  българското законодателство с това на ЕС. Имахме много технически срещи с Комисията. Имаше и много термини, които не разбирах към този момент, защото те бяха чисто земеделски. До тогава земеделието за мен е било нещо, което съм правила с баба и дядо всяко лято.
 
Аз още тогава го обичах, защото кой не обича да е с баба и дядо на село и да им помага в земеделската работа. Но след това видях, че земеделието има и други страни. Цялата тази административна регламентация, нормативната уредба, хората… Започваш да ги опознаваш, да навлизаш в проблемите, да се опиташ да ги решаваш. След това станах изпълнителен директор на една от асоциациите.
 
Натрупах опит, видях земеделието от различните гледни точки и това, което съм аз днес е в резултат на това, че успях да го погледна отвсякъде и да имам обективно мнение. Всъщност това ми позволява да отсея всички субективни, личностни емоции в този сектор от действителното положение. Мисля, че и без да се хваля, няма много хора, които да могат да го правят.
 
Или е земеделец, който си гледа бизнеса, или е някой човек в политиката, който трябва да спазва конкретна програма. Или пък е администратор, който чисто формално се занимава и не се среща с живота в реалността. Затова си мисля, че имам нещо много ценно, което ме отличава от останалите да мога да имам този широк поглед върху целия бранш. А от друга страна да допринеса със знанията, които съм натрупала с годините за подобряване на ситуацията. 
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- В личен план да не бъда чак толкова емоционална. Продължавам да взимам присърце повечето от въпросите, но сега гледам да насоча енергията си в нещо градивно и много ясно да си оформя целите. Преди бях малко по-хаотична, малко повече се поддавах на емоцията.
 
Непременно исках веднага и сега да се случат някакви неща.  Най-важното, което научих е, че трябва да се отнасяш много добре с хората. Няма никакво значение кой с какво се занимава в нашия бранш – всички са еднакво важни, всички си имат собствено мнение за това, което виждат и правят в живота. Всички имаме семейства. Нашите деца са най-важното.
 
Затова, в крайна сметка, каквото и да правим, истината е, че ние трябва да сме много добри един към друг и тогава нещата се случват. Когато си разпилеем енергията в нещо отрицателно, тогава нещата не се получават, защото те са изкуствени от самото начало. За мен дотук в живота ми, това е най-ценният урок. И моята работа, разбира се, защото аз родих децата си, докато инвестирах в себе си в сферата на земеделието. 
 
- Кое Ви амбицира? 
- Искам да правя нови неща. Неща, с които друг не иска да се захване. Дали ще е проблем, който никой не иска да реши, защото отнема много сили, много е пипкаво, пък накрая нямаш кой знае колко голяма изгода. Амбицира ме това, че около мен не много хора са активни и аз искам да ги провокирам, да ги вдъхновя, да направим нещо заедно, да се увлечем от една и съща идея.
 
Мотивът, който ме кара да го правя е, че виждам, че по този начин, ако продължаваме както досега - всеки нещо да си прави сам, всеки да се изтъква… Какво значение има кой го прави първи, втори, трети? Важно е какво правиш, важно е това на кого ще послужи. И е хубаво това нещо да е добро. Затова се ръководя не от амбиция, а се водя от това, да се отнасяме едни към други добре. Когато се водиш от такъв мотив, нещата ти се получават и няма значение около теб кой какво прави.  
 
Това, което правя – и във връзка с иновациите в земеделието, и във връзка с новия програмен период, и във връзка с текущото прилагане на ПРСР е  по сериозен, експертен начин да помогна да има развитие. Да не стоим в една и съща ситуация непрекъснато и да се оплакваме от едни и същи проблеми. От 20 години оплакванията не се различават. Значи е крайно време нещо да се промени. За мен това е амбицията – искам да променя нещата за по-добро. 
 
- Как подбирате хората, с които работите? 
- Тук също научих много уроци. Много е трудно да работиш с хора. Преди бях много по-избухлива, трудна бях като характер за работа, а и като ръководител. Така че тези грешки на растежа също постепенно ги преодолявам. Когато първоначално видя хората, веднага имам усещането за тях.
 
Не държа те да бъдат безкрайно квалифицирани в нашата област, тъй като истината е, че за това, което правим в института, много подготвени кадри няма. Може би има хора, които могат да пишат проекти в консултантски фирми, но тази работа, която вършим с колегите, няма нищо общо с това.
 
Освен това е много трудно да намериш хора, които да работят в обществено полезна дейност. Някой, ако ме слуша, ще каже, че съм супер наивна – доста хора търсят изгодата и за тях това е абсурд. Затова държа хората на първо място да са лоялни – това за мен е много важно. Оттук насетне, когато те са лоялни към мен като работодател, нещата се случват много лесно. Това, което не го знаем, го научаваме взаимно.
 
Винаги съм на разположение да дам всичко, което имам като знания и умения. Опитвам се да давам и личен пример – за мен не е проблем да правя нещо, което те правят. Екипът е много важно нещо. Това също е може би от уроците, които научих – сам не става. Трябва да имаш екип. Преди бях малко заблудена в тази посока – мислех си, че всичко мога да свърша и че имам енергия за десет души. Но не е така.
 
По-добре да си пазя енергията за семейството и децата, защото те като порастват искат да изживяват живота си с мен, докато си намерят своето семейство. А в офиса е по-добре да бъдеш малко по-търпелив, да изслушваш, да даваш шанс на другите да покажат какво могат. Това ми беше трудно, защото аз обичах да държа контрола и в момента понякога изпитвам трудност да владея това – да контролирам всичко, да знам, че е минало през мен и че само аз мога да го свърша. Не е така.
 
Има и други хора, които могат да го свършат и делегирането на задачите ми е урок, върху който още трябва да работя. Малко по малко става, важното е, че съм го прозряла. 
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- Хората трябва добре да си правят първоначалната сметка и да се водят от пазара. За мен един бизнес ще бъде успешен, ако фермерът съумее по някакъв начин да открие своето място на пазара. Да има непрекъснато търсене на неговите продукти. И всичко останало вече да му бъде в добавка като помощ – имам предвид субсидиите. Т.е. успешният агробиззнес със сигурност не се гради на субсидии.
 
Не приемам за успешен бизнес, когато има протест и казват, че си искат субсидиите, защото нямат пари, да речем, за семена, торове… Ако за тези основни неща нямаш пари, значи има някакъв проблем в бизнес модела. Едва ли в света има успешен агробизнес, или какъвто и да е бизнес, който разчита на субсидии за основните вложения, които първоначално правиш. Не може така. Добре трябва да се преценява риска.
 
Но очевидно математиката е много важна да бъде направена. Ако тръгваш да правиш нещо като хоби – добре. Обаче, ако си решил да правиш сериозен земеделски бизнес, не може да се подходи на шега. Трябва да се вложи мисъл, да се прецени колко са възможностите, с какво разполагаш, ако няма достатъчно средства, да се помисли откъде може да се набавят. Да не се получава така, че е направен проект примерно по мярка 4.1 и после да няма реализация на произведената продукция. 
 
Ако нямаш купувач, трудно ще стане. Тази инвестиция ще си остане така. За да може да има повече успешни агробизнеси в България се опитваме именно да им помогнем с нашата работа, да чуят и видят нови неща. В посока иновации работим точно за това да има успешен агробизнес. Моята работа изисква да имаш умения, за да помогнеш на другите да имат успешен агробизнес.