Татяна Трифонова е млад агроном, част от екипа на Съюза на дунавските овощари.
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Изключително позитивно съм настроена. Наистина виждам раздвижване. Младите колеги се интересуват и искат да се развиват в производството. С всеки изминал ден все повече и повече млади хора срещаме на терен. Това е нещо, което много ме радва. Смятам, че наистина може след 10 години резултатът да е позитивен за българското земеделие - ако повече хора се амбицират и работят в него.
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в този сектор?
- От малка съм израснала в градини и лозя. Изключително много обичам трайните насаждения. Това е една професия, която е свързана с различни неща всеки ден. Аз съм човек, който не може да работи в офис. Това е основната причина. Средното ми образование не е свързано със селското стопанство. Завършила съм математическа гимназия.
 
Следвах лозаро-градинарство в Аграрен университет - Пловдив. Изключително съм доволна от знанията, които получих през тези четири години. Завърших наскоро, през декември получих дипломата си. Веднага успях да си намеря работа, което според мене е показателно за качеството на образованието.
   
Моята професия е изключително интересна: посещаваш различни места и се срещаш с различни хора всеки ден. При това хората, които работят в земеделието, са истински като хора, честни. Това също много ми харесва.
 
- Кое Ви амбицира?
- Това, че можем да помогнем на хората във всеки момент. Можем да ги подкрепим, когато имат въпроси, свързани с производството на плодове, цялостното отглеждане на трайни насаждения. Когато видя, че човекът е доволен и нещата се получават, аз също се радвам. Това е изключително удоволствие за мен.
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- Съюзът на дунавските овощари е голяма организация, която оказва подкрепа във всяко отношение. Нямам проблем да работя с различни хора. Идеята на Съюза е да се подкрепяме, да бъдем активни и по този начин да бъдем силни. Това е идеята на сдружението и нещото, което най-много ми харесва, е, че всички са много единни и се подкрепят във всяко нещо. Колегите са изключително толерантни.
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Точно това – как да работим заедно и да бъдем силни. За мене е изключително удоволствие да помогна на един човек и да видя, че той е доволен от моята помощ на терен.
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- Изключително трудно начинание. Необходима е мотивация във всяко отношение. Трудностите, които възникват при производството, са изключително много. Държавата не помага в това отношение. Особено трудно е на младите хора. Аз много се радвам, когато работя с млади хора, когато те са амбицирани да се трудят и да се развиват в България. Това е една от основните мотивации – когато видим млади колеги, които са амбицирани да работят и да се развиват в България.