Инженер еколог Валентина Зочинова е възпитаник на Технически университет – Габрово. Завършила е мехатроника и екология – техника и технологии за опазване на околната среда. Участник е в научни конференции с теми, свързани с безопасност, ергономия и пречистване на отпадни води. Тя е и успешен производител на гъби кладница и шийтаке в малка биоферма на територията на община Берковица.

Дамите в селското стопанство 

- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Аз съм оптимист за развитието на селските райони. Разбира се, трябва да има подкрепа от страна на местното управление и фонд „Земеделие“. Все повече млади хора се насочват към природата и земеделието. Ако има повече малки стопанства като нашето, ще има добър пример и мотивация за местното население, ще се подобри качеството на работната ръка и стандартът на живот.

Трябва да се инвестира и да се стимулират младите фермери. Те са бъдещето. Трябва да има много сериозен мониторинг. Контролът трябва да бъде по-цялостен от производство и първоначална обработка до търговската мрежа. За мен основно и приоритетно е достигането на качествена храна до хората.


- Защо избрахте Вашето кариерно развитие да е в селското стопанство?
- След установяване на здравословен проблем в семейството, започнах да събирам информация от различни източници за здравословни храни и здравословно хранене. Установих, че гъбата шийтаке е много подходяща за проблема, пред който бях поставена.

Проучих доставчици на различни таблетки и други добавки, когато установих, че мога да си произведа сама необходимото. Така моята необходимост се превърна в мое малко хоби. Няма нищо по–хубаво от това да превърнеш хобито си в работа. Регистрирах се като земеделски производител и започнах да увеличавам стопанството. Ще продължавам да се развивам и да популяризирам гъбите и полезните им качества.

- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
-Търпение. Всяко хубаво нещо изисква време, за да покълне, да поникне и да разцъфне. Упоритост. Трябва усилена работа – постоянство и грижа. Всеотдайност и желание. Всеки ден е предизвикателство. Сериозната мотивация и позитивното мислене помагат.

- Кое Ви амбицира?
- Това, че се използва отпадна дървесина, съхранението на природата и запазването на околната среда. Амбицира ме и удоволствието в очите на хората. Когато знаеш, че трудът ти носи здраве и удоволствие  е много приятно.

Моята земеделска практика е много непопулярна. Отглеждането на дървесни гъби е екзотика и в това му е чарът. Последователите в здравословното и качествено хранене също ми дават сила и ме амбицират. Всеки ден виждам обрат в традиционният метод за хранене и погледа към качествената храна.

- Как подбирате хората, с които работите?
- Това е най–големият проблем пред всички фермери в региона. Няма работна ръка. Няма и специалисти в агросектора. Повечето дейности извършваме сами или с временна работна ръка, без особени ангажименти от страна на работниците.

- Как се прави успешен агробизнес в България?
- Успешният агробизнес за мен е съвместяването на дядовия опит, утвърдените добри практики, международното ноу-хау с добавка на личен опит и иновация. Продуктите, които предлагаме, трябва да съответстват на търсенето и да бъдат съобразени с нуждите на местния пазар.

Трябва да има утвърдени канали за износ, подсигурени пазари и облекчени процедури по сертифициране на Биопродукти, както и работеща администрация. Мотивирани млади хора!