Дефицитът на стратегическо управление на стопанствата е голямата пречка пред устойчивото и положително развитие на аграрния сектор у нас. В условията на разрастваща се икономическа криза, която вече е и политическа, управлението на голямата част от аграрните стопанства в България е абсолютно неададптирано към променяща се среда, като същевременно е изключително зависимо от нея.

 

Производството на селскостопански продукти продължава да е силно зависимо от субсидирането в бранша, като по-голямата част от земеделските стопани работят месец за месец, без дългосрочна стратегия за развитието си. Това не позовлява разработването на устойчиви пазарни и маркетингови модели, които да им гарантират дългосрочни доходи. Частично изключение тук прави секторът на зъропроизводството, където обаче причината за реализираните печалби през последните години не е толкова в разработването на някакъв успешен маркетингов модел, колкото постоянно нарастващото търсене на храни в Света и покачващите се цени на зърното.

 

Най-голям дефицит на стратегическо управление на стопанствата се наблюдава в секторите на животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството, където при малките и средни стопанства пазарите на продукцията продължават да не са гарантирани, а съществуването им силно зависимо от субсидирането. Същевременно има достатъчно търсене на качествена българска продукция на вътрешния пазар на храни, като крайният потребител е готов да плати по-висока цена в сравнение с нискокачествените вносни продукти, както сочат социологическите изследвания. Някъде тук обаче се губи директния контакт между производителите и крайните търговци, когато говорим за по-големи търговски вериги и - производителите и крайните потребители, когато говорим за пазара на дребно. Причината от една страна е във водената досега пагубна политика за стимулиране разпространението на чуждите големи търговски вериги, които продават предимно вносна селскостопанска продукция, вкл. плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти, вместо стимулирането на малкия и среден аграрен бизнес да продава директно на потребителите, това което се произвежда в България. От друга страна, преобладаващото сравнително ниско ниво на мениджърските умения на заетите в селскостопанския сектор и работата без следването на стратегия е сериозен проблем, който пречи за това да бъдат използвани слабостите на големите търговски вериги, преодоляването на които може да позволи добра пазарна реализация на по-високи цени, на целия спектър селскостопанска продукция, която излиза от селата - мляко, месо, плодове, зеленчуци и т.н.

 

Повишаването на квалификацията и мениджърските умения на земеделските производители, обмяната на добри практики с фермери от развитите европейски държави, както и търсенето на нови пазарни възможности и иновативни подходи в производството са само част от начините за преодоляване на настоящата криза. Генералната основа обаче, върху която трябва да стъпи всяка инициатива за развитие на земеделските производители се нарича - Национална стратегия за развитие на селското стопанство. За последните 23 години такава стратегия бе само коментирана, но не успя да намери своя дневен ред в управлението на държавата. Стратегия за развитие на аграрния сектор, която в детайлни специфики да адаптира европейските, националните и регионални политики на управление на бранша - с приоритети по производствени региони и демографска структура, е основата, която може да развие родното селско стопанство и ефективно да стимулира развитието на селските райони по начин, чрез който да се увеличи положителният дял на аграрния сектор в БВП на икономиката на България.


 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!