В края на седмицата в Киев започва най-големият пчеларски форум – Световният конгрес по пчеларство Апимондия 2013. Сред акцентите в научната програма на форума ще е влиянието на използването на пестициди в земеделието на здравето на пчелните семейства, научи Фермер.БГ от Димо Димов, председател на Сдружение „Биологично пчеларство“.

 

Димо Димов

 

Г-н Димов, забрана за използването на пестициди за 2-годишен период трябва да влезе в сила от декември тази година. Ще доведе ли това до снижаване на смъртността на пчелните семейства?
Забраната е от 1 декември 2013 г. и тя касае само някои неоникотиноиди. Това означава, че дотогава земеделските стопани в цяла Европа ще са засяли, респективно ще са третирали семената с въпросните неоникотиноиди. Което пък от своя страна ще доведе до проблеми за пчеларите през пролетта на следващата година. Разбира се, положително е, че има забрана, защото това означава, че има наченки на политика в посока на огранчаването на използването на такива пестициди. След 2 години предстои нова дискусия по темата и очакваме обхватът на забраната да се разширява. По-важното за българските пчелари е сериозно да се помисли по един друг проблем – каква да бъде индивидуалната технология на всеки пчелар така, че да се предотвратят загубите именно от използването на неоникотиноидите. Те се прилагат там, където има интензивно земеделие. За биологичното пчеларство има логично изискване пчелините да се разполагат в райони с диворастяща медоносна растителност, където не се използват такива препарати. От тази гледна точка биологичното пчеларство естествено е защитено от такива загуби. Но пък медоносните райони в България са точно районите с интензивно селско стопанство, там, където се отглеждат слънчоглед, рапица, кориандър и други култури, които в различни райони на страната дават наистина много мед. Говоря за Северна България, Добруджа, Югоизточна България, където се използват и най-много пестициди. Така кръгът се затваря и е много важно да се дискутира, за да се стигне до разумно решение как да се излезе от този омагьосан кръг.

 

Какъв изход виждате?
Единият изход е пчеларите да се погрижат за себе си, изнасяйки пчелните семейства на безопасни разстояния, далеч от районите с интензивно земеделие. Това, обаче, ще доведе до понижаване на добивите и увеличение на цената на меда. Тук е мястото да изтъкна друг – жесток, проблем за пчеларството. А именно несъответствието на изискванията на Закона за пчеларството с други закони – за ветеринарно-медицинската дейност, за териториално-селищното устройство.

 

Дайте примери.
В момента изнасянето на пчелин от населеното място, което всички желаят и е надяват да стане, е невъзможно. Защото нито общинските ръководства, нито горските стопанства, нито МЗХ чрез своите структури по места могат да дадат такова разрешение за разполагане на пчелина. Пчеларите са затруднени, което рефлектира върху дейността им. Смятам, че трябва да бъдат улеснявани, а не затруднявани, да изнасят пчелините си в райони с медоносна растителност. Как да избегнем вредното влияние на пестицидите като не можем да преместваме кошерите на произволно избрано от нас, пчеларите, място?

 

Кой трябва да реши този проблем?
Пчеларите трябва да са тези, които да настояват нормативната база да се промени. Пчеларите трябва да са активната страна и да участват дейно в работните групи по тези въпроси. Разбира се, трябва да има и адекватна реакция от страна на законодателните органи, защото това в крайна сметка е единен процес и всички заедно трябва да го решават.

 

Предстоят промени в Закона за пчеларството.
Да, има намерения към края на годината да бъдат направени промени в Закона за пчеларството. Но за да случи това е необходима активност от страна на работна група. Не вярвам промените да се случат скоро – поне година ще е необходима преди промените да станат факт. В още по-далечно бъдеще виждам промяната в манталиета на пчеларите, което се надявам да доведе и до трайни решения за доброто на сектора.

 

В каква посока върви интересът към биологичното пчеларство?
Процесът е продължителен и променлив. Интересът към биологичното пчеларство не намалява, провокиран и от субсидирането по линия на агроекологичните плащания. От друга страна, вижда се, че там където се пчеларства далеч от интензивното земеделие, резултатите по отношение на запазването на пчелните семейства и резултатите не са по-лоши, отколкото в другите райони. Има много пчелари, които не са сертифицирани като биологични производители, реално започват да налагат тип пчеларство, което по същността си е много близо до биологичното. Иначе официални статистически данни за броя на биологичните пчелари има в МЗХ. По наша статистика през последните години има сериозно увеличаване на броя на професионалните пчелари, респективно на броя на кошерите, които са сертифицирани за биологично производство. В момента около 200 пчелари от различни региони на страната се занимават с биологично пчеларство. Броят на пчелните семейства, които се отглеждат по биологичен начин, са около 70 000. Това са данни от миналата година, за 2013 г. данни ще имаме на по-късен етап.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!