За първи път в Брюксел се проведе публичен дебат „Мед, пчели, пчеларство: Предизвикателства и възможности в ЕС”. Форумът беше иницииран от евродепутата Мария Габриел.

В него участваха 17 български пчелари, в дебата участваха и френски пчелари, както и ръководители на браншови пчеларски организации от Франция, евродепутати и зам.-министърът на земеделието Цветан Димитров .

Модератор на единия от панелите, свързан с проблемите на българското пчеларство, беше Димо Димов, председател на Националното сдружение за биологично пчеларство в България.


 

Г-н Димов, кои проблеми пред българските пчелари очертахте на форума?
В дебата участвах заедно с Тодор Найденов, почетен председател на Областния пчеларски съюз във Велико Търново и Мария Макрева от движение „Заедно да спасим пчелите”. Г-н Найденов очерта три основни проблема. Единият е свързан с отравянето на пчелите, вторият е липсата на общ език между тези, които обработват земята, и пчеларите, третият – недостатъчните финансови ресурси за подпомагане на активните пчелари. Само последният пример от Националната програма за пчеларство – часове и дни висене на опашка и разочарованието на пчеларите, които не се класираха. В момента кандидатстващите за ресурси са за почти 4 милиона лева повече от предвидените средства.

 

Ще имате ли проблем с арендаторите, ако се спазват законовите изисквания те ви да информират преди да пръскат?
Нормативите са ясни, но неизпълнение има както от страна на арендаторите, така и от страна на пчеларите. Не може да се отрече, че има случаи, в които пчеларите не затварят пчелните семейства дори когато е обявено пръскане. В Старозагорско беше въведена система за известяване с sms, например, но не всички пчелари проявяват интерес.


Имате ли общи проблеми с европейските ви колеги?
Два са проблемите, които са общовалидни. Много сериозен е проблемът за биологичното разнообразие и ролята на пчелите, респективно на пчеларите - подценяването на ролята на средния и дребния пчелар. Той обикновено не фигурира никъде и пчеларства любителски, но в същото време точно тези пчелари са най-полезни за опазването на екоравновесието, защото благодарение на тях имаме равномерно разпределение на пчелните семейства в цялата страна. Това важи за целия ЕС, защото големите пчелари гонят интензивните земеделски райони заради по-добри добиви. А пчеларите с по 5-15 кошера са най-вече в бедните на паша райони, но пък покриват районите, „неатрактивни” за големите пчелари. Европейското законодателство трябва да обърне внимание и на дребните и средните пчелари. В България 50% от пчеларите или над 15 000 пчелари, не само от регистрираните земеделски производители, имат средно по 10 кошера.

Вторият сериозен, според мен, общ проблем е оценката на труда на пчеларите. Има много ниска обществена оценка на труда на базата на обществено полезното дело, което пчеларите вършат. Над 100 милиарда евро е ползата в Европа от опрашването, около 200 пъти по-малко е заплащането на пчелните продукти. Пчеларите са поставени между растениевъдството и животновъдството, което е проблем, който очаква решение.


Ще има ли такова?
За първи път пчелари и представители на Европейската комисия, евродепутати и организации, определящи политиките в селското стопанство на ЕС, седнаха на една маса и обсъдиха проблемите на пчеларството. Прави впечатление, че представителите на ЕС осъзнават, че европейската политика – законодателна, а като следствие и финансовата, е в дълг към пчеларите най-малко по две линии. Първо, недостатъчно финансови средства за тази дейност – от субсидии са изключени по-голямата част от производителите и са насочени само към малък брой професионалисти. Второ, младите пчелари в ЕС са под 6% от фермерите и дори и много активно да се работи само след десетина години ще има сериозен недостиг на млади фермери. Затова общо е мнението, че средствата на трабвя да се насочат основно към младите фермери, в това число и пчелари.

Подходът към пчеларството трябва да бъде много индивидуален, защото то не е нито само растениевъдство, нито само животновъдство, което е предпоставка да не се обръща внимание на сектора. Повече средства трябва да бъдат повече. Оптимистично е, че се долавя осъзнаването на важността на темата да се субсидира всяко пчелно семейство. Това е пътят, защото в целия ЕС това е сериозен проблем.


Няма ли опасност да стане късно субсидирането на пчелно семейство да се заложи в новата ОСП? Има ли начин пчелари да участват в обсъждането на селскостопанската политика в Европарламента?
Надявам се да не е късно, защото виждам разбиране у евродепутатите, които работят по ОСП. Макар че е факт твърде разгорещеният дебат по ОСП и разделянето на евродепутатите на лагери за бъдещето финансиране на селското стопанство. Няма практика фермери да участват в работата на Европарламента, но ние имаме покана за участие в две работни групи – към МОСВ и към МЗХ, именно за обсъждане на ОСП до 2020 година. Наблюденията ни от това посещения, обаче, са, че борбата се води на макроикономическо ниво и мнението ни може да бъде взето предвид, но само ако имаме директна намеса.


Решаването на очертаните проблеми ли е перспективата пред пчеларството?
Докато един проблем не се обсъди, той няма как да бъде решен. Моето мнение е, че ние трябваше да кажем какви са от наша гледна точка проблемите. А как ще бъдат решени те е въпрос на бъдещи стъпки. Но в същото време не можеш да стоиш настрани и да чакаш някой друг да ти реши проблема – трябва и ти да си активен.


Докъде са дебатите на новата Национална програма след 2014 година? И да очакваме ли кардинални промени в нея?
Мина първото събиране на постоянната работна група и до 20 декември всички предложения за промени в програмата трябва да бъдат внесени в писмен вид. Ние смятаме, че промените в Националната пчеларска програма трябва да са кардинални. Финансирането вероятно ще отиде в досегашните пет мерки, но в самите мерки трябва да има промяна в съотношенията – програмата трябва да бъде по-справедлива за всички, които искат да участват в нея, а не да се редят по опашки и с години да не могат да се включат. Схемата трябва да се промени и всички да са равнопоставени. И още една промяна – някои направления в сектор пчеларство трябва да бъдат вече с по-малък приоритет спрямо други. Приоритет №1 трябва да станат подпомагането на закупуването на лекарствата, а не както досега – ако останат средства. Личното ми мнение е, че в тази посока трябва да се залага на българските производители. В момента има някои лекарства, които са само от внос – те са пет пъти по-скъпи от българските, следователно изчерпват ресурса но програмата пет пъти по-бързо. Защо да не ползваме български лекарствени препарати.


Колко са биопчеларите в България сега и има ли интерес към биопроизводството?
Това е най-динамичният сектор в пчеларството наред с младите фермери. През 2008 година когато стартира Програмата за развитие на селските райони и се обособи мярката за агроекологини плащания в България имаше 10-15 биологични пчелари. В момента са близо 200 с над 65 000 пчелни семейства, които представляват повече от ¼ от пчелните семейства общо на регистрираните земеделски производители у нас.

 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!