Интервю на Фермер.БГ с доц. Д-р Иван Киряков, директор на Добруджанския земеделски институт:

Доц. Киряков, каква беше отиващата си година за института, включително и справихте ли се финансово?
Посевният материал, които Добруджанският земеделски институт произвежда и осигурява, се ползва от земеделските производители за 70% от площите в България.

Тази година добивите, както навсякъде, не бяха много високи, но напълно достатъчни. Успяхме да реализираме около 1 500 тона базови семена, което ни даде възможност да удовлетворим търсенето от страна на българските земеделци. По отношение на научната дейност – имаме внесени в ИАСАС за изпитване два нови сорта пшеница, по един нов сорт тритикале и ечемик, предстои да предложим три сорта фасул, както и два хибрида. В най-общ план доволни сме от отиващата си 2012 година.



Мина ли „модата” на вносните семена?
Българските земеделци през последните години се бяха ориентирали наистина към западните сортове пшеница и в това няма нищо лошо. Българският земеделец е едновременно силно консервативен и много любопитен. Стопаните, обаче, се убедиха, че българската селекция е по-добра за тях. Нашата селекция не е изцяло лабораторна, ние работим на терен и създаваме сортове, подходящи за отглеждане при нашите условия. Не твърдя, че западните сортове са лоши, но не са екологично пластични като нашите. До известна степен се наблюдава вече намаляване на интереса на българските производители от вносните семена.

Тоест, възражда се интересът към родното семепроизводство?
Той никога не е бил губен. Фактът, че около 70% от площите с пшеница в България се сеят с наши сортове и около 20% са сортове на Садово, е атестат, че нашата селекция при зърнено-житните култури е много добра.

Много ли са зърнопроизводителите у нас?
Не, зърнопроизводството в България е на нормално ниво. Смятам, че зърнопроизводството е един от добрите стимули на нашите земеделци. Земеделието е в основата на българската икономика. Благодарение на земеделците се запази и социалния мир, защото те дават рента, която подпомага хората с ниски доходи.

Какви са очакванията ви за финансиране на аграрните институти за 2013 г.?
С определения ни бюджет 2012-а беше доста жестока. По моя информация и за следващата година параметрите на бюджета за Селскостопанска академия ще са същите, което ще рече, че и 2013-а няма да е никак лека.

Губи ли науката от липсата на достатъчно средства?
Не само науката, и семепроизводството търпи сериозни загуби. Не е важно колко средства ще се дадат, важно е кога ще бъдат дадени. В земеделието има срокове и те трябва да се спазват. Когато тези срокове минат или сме свършили нещо, но когато му е минало времето, тогава правим разход без да имаме икономическа полза.
Средствата, които се отпускат за земеделска наука, са крайно недостатъчни във всички направления, в това число и за закупуване на апаратура, с която да поддържаме високо ниво. Независимо от това все още научният потенциал на Генерал Тошево е на много високо ниво и успяваме да се задържим ако не на средното европейско ниво от отношение на науката, то поне около това ниво.

Има ли успешна формула за аграрните институти? По-добра аграрна наука ли ще имаме, ако академията е извън МЗХ?
Отделянето на Селскостопанска академия от МЗХ е спорен въпрос и не съм убеден, че ще бъде решен в полза на академията. Но, да – най-добрият вариант е делегиран бюджет и превръщането на СА в първостепенен разпоредител. Когато се прави наука този, който управлява, ще може да си направи много добре сметката какви средства ще бъдат отделени на научни изследвания, а и за собствени приходи. Видяхме много експерименти през последните 20 години, но независимо от това българската земеделска наука все още съществува. И тя ще съществува чрез институтите. Хората, занимаващи се с наука, са преборили гонитбата на материалното. Тези, които искаха високи заплати, вече са в частния бизнес.

В каква посока върви селекцията при пшеницата?
През последните години сме свидетели на екстремен климат с повече и по-продължителни засушавания. И тъй като ние работим на терен е логично нашите сортове да са пригодени към тези условия. Така че успоредно с други качества – устойчивост на биотични стресови фактори, работим и в посока на абиотични фактори – ниски температури и засушаване.

Имате ли селекция на твърда пшеница и вярно ли е, че има недостиг на европейските пазари?
Приоритет на института в Чирпан е твърдата пшеница. Но в нашия институт селекцията на тази култура е започнала още през 50-е години, после е имало период на застой, през 90-е години е възродихме. Смятаме, районът между Варна, Балчик и Каварна е най-подходящ за твърда пшеница и в годините назад точно това е бил най-сериозният производителен район. Сортовете, селектирани в Чирпан, обаче, нямат необходимата им зимоустойчивост. И това ни мотивира да започнем и ние селекция. В момента имаме нов сорт твърда пшеница – Северина, който в тежки условия преди две години, беше единственият оцелял.
Друг е моментът, че не бих казал, че има голям интерес към твърдата пшеница. Ние поддържаме количество от 10-15 тона. Нормално е на европейските пазари да има търсене, но нашите производители търсят високодобивни сортове, което не кореспондира с твърда пшеница. Пък и изкупните цени са същите като при меката пшеница. И разлика от 200 килограма на декар добив, си е загуба за земеделските производители.

А биологично зърно можем ли да отглеждаме?
Биологично земеделие може да има от момента, в който институтите към СА започнат да създават сортове, подходящи за биологично отглеждане. Не можеш да правиш селекция на интензивни сортове и да ги вкарваш в биоземеделие. Дядовите сортове са само в колекциите. Колкото и да говорим, че трябва да имаме еди-колко процента биоземеделие, държавата от 20 години не е предприела никакви стъпки за поръчки към земеделските институти за производство на биоматериал. Досега не съм видял земеделски производител да дойде в института и да търси пшеница за биоземеделие – интересуват се от качеството на семената и от добивите.

 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!