Доц. Виолета Димитрова, директор на Института по лозарство и винарство в интервю за Фермер.БГ:

Доц. Димитрова, екстремна ли беше за лозарството 2012 година?
Годината беше наистина екстремна – и за производство, и финансово. Работим в условия на строга финансова дисциплина, което не ни позволява да инвестираме в нова техника и в нова апаратура.

Да, ситуацията е трудна в цял свят и затова смятам, че сме в етап на оцеляване. Погледнато исторически, немалко такива етапи е имало и се надявам, че кризата ще бъде преодоляна. И дано природата да е по-благосклонна към нас и през следващата година да имаме добра реколта.

През тази година положението наистина беше критично с климатичните аномалии, което се отрази много сериозно на продукцията от грозде, както и на добива ни от присадени вкоренени лози. Досега винаги сме успявали да балансираме търсенето на пазара с произведения от нас лозов посадъчен материал. За първа година посадъчният ни материал е почти изчерпан.



Означава ли това, че има и по-голямо търсене и възраждане на интереса към лозарството?
По-скоро е резултат от критичната година – през зимата имаше много сериозни измръзвания, загинаха много лозя и това естествено увеличи търсенето на посадъчен материал за възстановяване на лозята. За нас равносметката е, че през следващата година трябва да увеличим броят на присадените вкоренени лози, за отговорим на интереса от страна на лозарите. Защото през последните години Институтът по лозарство и винарство се наложи с автентичност на сортовете и качество и лозарите го отчитат. Ние сме радетели на българското производство на посадъчен материал и институтът съдейства и на останалите производителите в България.

Как, обаче, се връзват безпаричието и намеренията за увеличаване на посадъчния материал? Как оцелява експерименталната база?
Изключително трудно е, но винаги съм казвала, че лозата е култура, която дава много от себе си, макар че в същото време изисква от нас сериозна целогодишна работа. Дори сега, въпреки минусовите температури и леда, нашите работници са в базата, за да свалят пръчки. Липсата на средства е факт и ние също вече си правим сметката като частните производители за икономически рентабилните за нас дейности. Като единствен в страната държавен институт при нас се отглежда генбанката на лозата. Допреди 4-5 години за поддържането й институтът получаваше сериозни финансови средства. За съжаление, средства за поддържане на ампелографската колекция на България вече не получаваме, но въпреки това, дори и с редуцирани агромероприятия, ние се стремим да я поддържаме, като целта е запазването на сортовете, събирани години наред.

[news]
Ще успеете ли?
Сериозен въпрос е за нас най-вече това дали тази генбанка да се запази в сегашния си вид или да се редуцира като брой лози, но да запазим представителството на сортовете в колекцията.
Сериозни са и затрудненията ни с експерименталната база, защото точно експерименталната работа изисква повече внимание, грижи и финанси. Не винаги получаваме качествена продукция, защото в науката, освен положителни има и отрицателни резултати. Надявам още в първите месеци на следващата година да имаме точна и ясна равносметка колко и кои са губещите насаждения и как ще работим с тях в бъдеще. Още повече, че сме наясно, че следващата година няма да е по-добра от тази във финансово отношение.

Отделянето на аграрните институти от министерството би ли довело до по-добри резултати за науката?
Положителен факт е, че земеделските институти сме обединени в рамките на Селскостопанската академия. Смятам, обаче, че би било по-добре да сме на отделен ред по отношение на финансирането. Така ще е по-ясно какво влиза в академията и ще е по-точна и прозрачна отчетността, защото сега всичко минава през министерството. Земеделските институти разполагат със сериозни ресурси във вид на земя и сортове, което може да бъде положително в контекста на възможността за поне частична самоиздръжка на институтите. От друга страна няма как да вървим напред единствено на самоиздръжка. Знаете, че опитните станции бяха отделени като държавни предприятия и минаха на самоиздръжка. Някои от тях наистина са добре финансово, но други са на ръба на оцеляването. Според мен най-вярното решение е да се намери балансът, при който институтите да могат да работят спокойно. Определено смятам, че експерименталните бази трябва да са към институтите, за да могат да се извеждат опити при полски условия, защото точно те дават най-добрите резултати. А експерименталните бази чрез продукцията от производствената си работа ще помагат в критични моменти на институтите.

Изостава ли българската аграрна наука и в частност лозаро-винарската в безпаричието си от европейските постижения?
Не мога да бъда конкретна, защото в последните години ние нямаме специализации в чужбина, следователно нямаме личен поглед върху работата на колегите от другите страни. Според мен, обаче, нашата наука си има своето място тук, в България, при конкретните природо-климатични дадености за развитие на лозарството. Категорична съм, че без наша, българска аграрна наука, не може. В първите години след промените масово започна внос на лозов посадъчен материал и да се създават лозови масиви по препоръки на западни специалисти, но в много случаи не последва развитие, защото не бяха избрани подходящите места и сортове. Това показва, че България се нуждае от собствена лозаро-винарска наука. И това е валидно за всяка държава, задължително пречупено през природо-климатичните дадености.

В каква посока ще върви работата на ИЛВ през 2013-а?
Като селекция ще продължим работата си по създаването на сортове с повишена устойчивост на стресови фактори през цялата година. Особено по отношение на десертните сортове грозде, където има още какво да се направи. При винените сортове тенденцията е към налагане на световно известни сортове и у нас – Каберне, Мерло, Сира, Сан Джовезе. По-малко внимание се отделя на местните сортове, за които ние имахме желание да се възродят у нас, защото лозарите сами решават на кои сортове да се доверят.


© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!