Често се твърди по време на дискусиите в Брюксел на тема селскостопанска политика, че европейските фермери през последните години едва оцеляват, заради безпрецедентните ценови колапси, нежеланието на супермаркетите да купуват продукцията на достойни цени, затварянето на външни пазари и строгите регулации. Това казва в свой анализ Алън Матюс, публикуван в capreform.eu.

Има ли смисъл от директните плащания?

 

Комисарят Фил Хоган посвети по-голямата част от първата половина на мандата си, за да прокара един след друг спешни финансови пакети, насочвайки повече средства на данъкоплатците към селскостопанския сектор.

Тази картина на индустрия в криза е добре промотирана от добре смазаната рекламна машина, която поддържа фермерски лобита в Брюксел и националните столици. Но вярно ли е това? В поста си Матюс прави анализ на статистиките, отнасящи се до фермерските доходи.

 

Евростат публикува официални данни за приходите на стопанствата в ЕС. Предварителните оценки за 2016 г. (първа прогноза) трябва да се появяват в края на декември всяка година, като три месеца по-късно, през март, излиза обновената прогноза.

 

Обикновено първата прогноза се съобщава в официално комюнике, но Евростат вече не е длъжен да го прави. Вместо това данните стават общодостъпни след обновяване на онлайн базата данни.

 

Миналата година този процес бе забавен с няколко месеца поради някаква причина, но данните от втората прогноза (от март 2017 г.) вече са публикувани.

 

Тенденции при приходите на фермите в ЕС-28

 

Първата таблица показва тенденциите при формирането на доходите в селскостопанския сектор в ЕС-28 за периода от 2005 г. до сега. Разгледани са два индикатора.
 

Факторните доходи (нетна добавена стойност по факторна себестойност) са дефинирани като нетна добавена стойност по базова цена без други такси върху продукцията плюс други субсидии за производството. Тя измерва възнаграждението на всички фактори в производството – земя, труд, капитал, взимащи участие в производствения процес.

 

Другият индикатор - предприемачески доходи, измерва компенсацията за неплатен (семеен) труд, собствена земя и собствен капитал. Той изхожда от факторния доход чрез изваждане на компенсацията на служителите, наема на земята и нетния лихвен процент върху заемния капитал.

 

 

Таблицата може да бъде интерпретирана както като наполовина празна чаша, така и като наполовина пълна. Фермерските доходи, измерени през всеки един от индикаторите, са се понижили през всяка една от последните 3 години – 2014, 2015, 2016. Това отговаря на твърденията на селскостопанските организации.

 

Факторният доход е намалял с 8% през този период, докато предприемаческият е намалял с 15%.

 

Поглед към графиката показва, че 2013 г. е била рекордна за ЕС по отношение на доходи на фермите. Фермерските доходи никога преди не са били толкова високи, дори сравнено с годините на сериозен скок на цените на хранителните стоки – 2007-2008 г., пише Матюс.
 

Така, използвайки 2013 г. като база за сравнение, се забелязва понижаване на приходите през следващите години.

 

Може ли тази графика да послужи като доказателство за това, че селскостопанската индустрия е в криза? Разбира се, това е обобщена картина. В следващите редове ще бъдат разгледани тенденции на национално ниво.

 

Струва си да вземем предвид 3 опорни точки, когато разглеждаме тенденциите.

 

1/ Графиката показва тенденциите при доходите в номинално изражение. Евростат засега не е публикувал своите данни за приходите на стопанствата за целия ЕС през 2016 г. Поради това реалните стойности не могат да бъдат отразени.

 

Инфлацията, измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени, е под 1% годишно от 2013 г. и близо до 0% през 2015 г. и 2016 г. Поради това за тези години номиналните тенденции дават близки резултати за тенденциите в доходите в селското стопанство.


 

2/ Общите доходи на фермите в ЕС се разпределят сред все по-малко хора с всяка изминала година, тъй като броят на ангажираните в селското стопанство (за факторен доход) или семейни работници (за предпримачески доход) намалява. Селскостопанската работна ръка намалява между 2-3% годишно. Поради това общият фермерски доход през 2016 г. все още показва повишаване на приходите на глава от населението, сравнено със средните показатели в дългосрочен план.

 

За нещастие индикаторите за селскостопанските доходи на Евростат (A, B и C), които са решаващи за инфлакцията и промяната при работната сила в сектора, са налице само до 2014 г.

 

3/ Доходите на фермите в ЕС зависят силно от публичните плащания. Те са включени в икономическите сметки за селското стопанство като субсидии за произведена продукция или други субсидии. Без спешните плащания към фермерите в периода 2014-2016 г., спадът в доходите на фермерите би бил по-голям.

Субсидиите срещу произведена продукция спаднаха рязко след 2005 г., тъй като частично обвързаните плащания МакШери бяха заменени от необвързаните плащания – процес, който продължи и при съставянето на „здравна картина“ на ОСП, докато тези плащания не спаднаха до 3,8 млрд. евро през 2014 г.

 

Субсидиите срещу произведена продукция се увеличиха до 5,1 млрд. евро през 2015 г. и до 5,0 млрд. евро през 2016 г. Част от това увеличение отразява по-добрата гъвкавост при използването на обвързани плащания, въведени при реформата на ОСП през 2013. Част от него обаче отразяват обвързани плащани, направени като пакети за спешна финансова подкрепа, разсъждава Матюс.

 

Размерът на другите субсидиите за произведена продукция достигнаха своя максимум от 54 млрд. долара през 2014 г. Те намаляха през 2015 г. до 50,5 млрд. евро и отново се увеличиха през 2016 г., достигайки 52 млрд. евро.
 

Спадът през 2015 г. може до голяма степен да отразява забавянето на новите селскостопански програми за развитие.

 

Графиката показва, че с изключение на 2015 г. всички други субсидии за произведена продукция са били доста стабилен компонент в доходите на фермите. Този аргумент се използва в защита на продължението на базовите плащания по Първи стълб – като форма на обезопасителна мрежа или инструмент за управление на риска за фермерите в ЕС.

 

Алън Матюс отбелязва, че този аргумент е приложим към всички форми на директни плащания, включително по-таргетираните директни плащания по Втори стълб на ОСП.

 

Тенденции при страните-членки

 

Доста по-различна картина се формира, когато разгледаме промените в доходите на стопанствата във всяка държава-членка. Доходите от 2016 г. са сравнени със средната стойност в периода 2005-2012 г., а не с рекордната 2013 г. Промените при факторния и предприемаческия доход са отразени в графиката, както и в средните стойности за ЕС-28 и ЕС-15.

 

 

Матюс обръща внимание и на факторния доход. В 10 от 28 страни-членки през 2016 г. той е по-нисък, отколкото средно през 2005-2012 г. Налице е сериозен спад във Финландия  (-28%), Дания (-26%) и Германия (-19%).

 

Тези спадове обаче са компенсирани с ръст в други страни-членки. Например с повишаване от 72% в Литва, 70% в Унгария, 19% в Ирландия и 15% в Италия.

 

Вариациите са доста по-големи, когато насочим погледа си към предприемаческия доход, твърди Матюс. При Дания се забелязва негативна тенденция през 2015 и 2015 г.

 

Други страни, в които предприемаческият доход е значително под средното в дългосрочен план, са Германия (-74%) и Франция (-18%).


 

От друга страна този доход бе с 2% над средното в дългосрочен план в Обединеното кралство, с 13% в Италия, с 15% в Полша и с 18% в Испания.

 

В челото на списъка са Ирландия (28%), Румъния (56%), Литва, (64%), Унгария (79%) и Чехия (93%).

 

Тези цифри показват, че в различните страни-членки размерът на доходите се развива по свой начин, въпреки наличието на единен селскостопански пазар.

 

Налице са 4 основни причини за това.

 

Страните се специализират в производството на различни продукти, цените не са синхронизирани, всяка страна членка разполага с различна кошница, а директните плащания носят различен принос за приходите на фермите в зависимост от страната-членка. Освен това чувствителността на промените в доходите спрямо промените при производителя са различни във всяка страна.

 

В заключение Алън Матюс отбелязва, че разликите в развитието на доходите на фермите в целия ЕС не са причина да се използва ОСП с цел повлияване на доходите конкретно в определени страни-членки. Според него от такива упражнения няма смисъл.

 

Освен това, допълва Матюс, трябва да се вземе предвид фактът, че повече от половината работници във фермите в ЕС-28 са ангажирани трудово и в друг сектор. Част от тях също така получават и пенсии.

 

Експертът е на мнение, че посочените цифри не дават достатъчно информация за статуса на приходите на фермерските домакинства в страните.

 

Според Матюс съществена тема в дебата за ОСП 2020 е справянето с проблеми като понижаване и споделяне на риска, както и формулиране на начини за справяне с него.