Основната цел на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. трябва да бъде насочена към инвестициите и превръщането на средствата в инвестиции. Освен това трябва да се работи за намаляване на значението и мястото на т.нар индивидуални инвестиции. Нужно е да се стимулира подпомагането на колективни инвестиции, които към момента не се подкрепят и развиват. Това каза доц. Божидар Иванов, Институт по аграрна икономика (CAPA) в интервю за Фермер.БГ.
 
 
Най-атрактивните сектори за младите фермери
Няма точно такава и конкретна статистика, която може да направи такъв профил. Това, което се вижда обаче специално и при прилагането на мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”, се вижда, че преобладаващата част от проектите, които са подадени са в областта на градинарството и овощарството. Това е похвално, хубаво, разбираемо и естествено, защото в крайна сметка това са секторите, които дават по-голяма възвръщаемост на единица площ. Не е тайна, че младите фермери винаги стартират с по-малък ресурс – финансов и поземлен. Така че те търсят по-голяма възвръщаемост на единица ресурс.
 
 
Запазване на тенденциите? 
Според мен тази тенденция ще се запази и така трябва да бъде, ако искаме да имаме жизнеспособни ферми, управлявани от млади хора. Те именно трябва да се насочат в тази област. Това са секторите, където те могат да очакват по-голяма възвръщаемост. Един от проблемите на българското земеделие е, че все още то на единица труд, фактор на производство, е с по-малка доходност отколкото в другите сфери на икономиката. Това е основен проблем и това е нещото, което не го превръща в един от атрактивните сектори за бизнес. Има различни причини защо това е така. Но трябва да се търсят онези области, където възвръщаемостта е достатъчно висока, така че тези хора, получавайки алтернатива, да изберат земеделието. 
 
[news]
ОСП и промените 
Самата политика от много време, това е философията и на ЕК и на Европа като цяло, е да подкрепя малките производители. Знаете, че мярката за млади фермери е една от най-успешните от ПРСР. По Първи стълб от ОСП има и схема, специално за младите. Основното е това, че при тези мерки финансовият стимул е по-малък и недостатъчен. Те са добри за едно начало, но не са достатъчно добри да подкрепят младите през времето на тяхното израстване и развитие, защото те имат нужда не само от начална помощ, но и в последствие да реализират своите по-големи мечти.  
 
Инструментите
Смятам, че основното, което трябва да се промени и върху което трябва да се мисли, е това да се стимулират инвестициите. Трябва да има инвестиции. И сега се вижда, че специално при младите фермери те не са задължени да инвестират цялата помощ, която те получават като грант, а именно това е най-важното за тях. Младите трябва да разберат, че е необходимо да инвестират, за да могат да си помогнат сами, защото само с инвестиции, иновации, те могат да успеят занапред. На тях не им трябват толкова средства, които да получат и с които да разполагат. Те имат нужда от средства, които да бъдат инвестирани. 
 
Основната цел на политиката трябва да бъде насочена към инвестициите и превръщането на средствата в инвестиции. Другото, върху което може да се работи е намаляване на значението и мястото на т.нар индивидуални инвестиции. Трябва да се стимулира подпомагането на колективни инвестиции. Това, от което страда огромна част от българското земеделие и една от най-големите му слабости, е че има индивидуални инвестиции, които са много разпокъсани и които сами по себе си са недостатъчни, за да може като цяло земеделието да бъде конкурентоспособно, чрез подкрепата на колективни инвестиции за изграждане на това, което липсва. За съжаление към момента не съществува инструментариум, с който да се подкрепят и развиват.