Българските фермери са по-консервативни, но при сушави години, особено в южна България, те все по-често се ориентират към соргото, което със сигурност ще им донесе по-голям добив в сухи условия в сравнение с царевицата, каза доц. д-р Калин Сланев от Земеделския институт в Шумен за Фермер.БГ.
 
 
Преди дни той се завърна от Втория европейски конгрес на соргото в Милано, където българските сортове са привлекли вниманието на чехи, италианци и руснаци. Страната ни участва за първи път, като сме имали възможност да си сверим часовника с представители на цяла Европа, САЩ, Австралия, Китай, Иран, Южна Африка.
 
Доц. Сланев е съавтор на два сорта сорго за зърно – Максиред с червено оцветяване и Максибел с бяло оцветяване на зърното. Те са на пазара от 2012 г. и са районирани за условията на страната. От шест години се предлага и един сорт суданка за зелена маса, предназначен за животновъди. 
 
 
„У нас соргото се използва главно за фураж. Вкарва се в комбинираните фуражни смески за свине, говеда, птици. Зелената маса от фуражното сорго е за многократна коситба през лятото. Това е т.нар. зелен конвейер – коси се от едната страна и докато стигнеш до другия край, в началото пак е пораснало,“ обяснява експертът.
 
Интерес към соргото у нас проявяват главно фермери от южна България, където сушата е по-осезаема и може да компрометира царевицата. Тенденцията обаче е производителите да отглеждат сорго само за собствени нужди.
 
„Няма единен пазар за изкупуване на сорго. Първо трябва да се създаде национален стандарт за изкупуването му. Фуражните заводи трябва да го включат в рецептите си, като заместят част от царевицата със сорго. По този начин ще се стимулират производителите“, съветва Калин Сланев. 
 
Цифрите сочат, че средно 40–50 хил. дка са площите със сорго у нас в зависимост от годината, като през 2014–2015 г. те са стигнали почти 70 хил. дка. 
 
„В Европа се произвеждат около 600 хил. тона сорго за зърно, а се потребява около милион и половина, т.е. двойно повече е потреблението. Разликата се внася основно от САЩ“, твърди доцентът.
 
 
Соргото не е традиционно растение за България, но идеята е то да се популяризира като алтернатива на зърнените култури, най-вече на царевицата. За целта Земеделският институт в Шумен наскоро откри демонстративно поле в землището на село Царев брод. На площ от 30 дка са засети над 20 хибрида европейска селекция на зърнено сорго и няколко хибрида фуражно сорго за зелена маса, включително и български сортове.
 
„Искаме да покажем богатството от хибриди сорго с различно оцветяване на зърното и вегетационен период. Да може фермерът на място да види какво представляват и как се отглеждат. Да се престраши да предприеме първата крачка за култивирането на тази култура, която се сее, жъне и прибира по същия начин като царевицата,“ убеден е Калин Сланев. 
 
По думите му основно предимство на соргото е неговата сухоустойчивост. То изисква по-малко влага, за да израсте. Има по-ниски потребности към почвените условия, не се нуждае от напояване и издържа на суша. Дава стабилни добиви на зърно и зелена маса в условия, в които другите култури не могат да реализират пълния си потенциал.
 
Случва се обаче фермери, засадили сорго, да се оплакват от провалила се реколта. В доста случаи това се дължи не на лоши климатични условия или селекция, а на незнание в технологията на отглеждане.
 
„Една от основните грешки е соргото да се засее на дълбоко. За разлика от царевицата, която се сее на 5–8 см, соргото трябва да е на 2–4 см, защото се отличава с по-бавен начален темп на развитие. Ако това условия не се спази, соргото или изниква рядко, или почти не пониква, защото няма тази енергия на зърното. После се оплакват, че посевът се е провалил,“ споделя своя опит селекционерът.
 
Недостатък е, че соргото е взискателно към плевели, специално към дивото сорго, или балур. „Няма селективен хербицид, който да помогне, защото двете растения са от едно и също семейство. Затова трябва да се сее на площи, чисти от балур,“ съветва Калин Сланев.