През последните години кредитирането на земеделските производители се развива със стабилен и постоянен темп. Секторът се развива успешно, а субсидирането е само една от причините за това.

 

Вижте актуалните срокове за държавни помощи

 

Забелязваме нещо наистина положително – става традиция все повече производители, и то не само по-големите, да си партнират дългосрочно с финансовите институции с цел оптимизиране на дейността и минимизиране на рисковете, характерни за този вид дейност. Изграденото доверие позволява и на банките от своя страна да подобрят своите целеви продукти за земеделските производители. Това констатират експерти от СИБАНК.

 

"Сектор Земеделие действително е предпочитан за финансиране от банките. Кредитирането на земеделските производители се развива, най-вече защото секторът е субсидиран. Ние виждаме в него една стабилност, която от секторна гледна точка е над средната", казва Михаил Кьосев, ръководител управление Продажби-Малки и средни предприятия в банката. Това е добре и за самите земеделски производители, смята той, тъй като банките са по-отворени и достъпът до кредитни средства е по-лесен.

Кьосев счита, че отношенията между банка и кредитополучател не бива да се изчерпват в проста размяна на парични средства срещу обезпечение. Той смята, че подобряването на финансовите познания на фермерите има допълнителен принос за успешното развиване на бизнеса.



„Никой не печели от необосновано увеличаване на кредитната задлъжнялост“, категоричен е експертът.

През последните години основно финансиране се търси от производителите на земеделски култури. Това се обуславя от факта, че субсидиите по СЕПП (Схема за единно плащане на площ) и Зелените директни плащания са най-стабилни всяка година. 

"Също така, повишен интерес за кредитиране има и от страна на животновъдите, които също получават субсидии",  обясни Валентина Чолакова - Главен експерт Отдел Кредитни услуги в Дирекция Маркетинг.

По отношение сектор Пчеларство търсенето на финансиране е по-слабо. Реално в бранша не се изискват сериозни инвестиции, обяснява Михаил Кьосев и допълва, че най-често пчеларите имат нужда от средства за закупуване на допълнителни кошери.

СИБАНК предлага на българските земеделски производители няколко продукта, насочени към развитие на бизнеса им.

Фермерите могат да получат финансиране за оборотни средства срещу получените субсидии, както по СЕПП, така и по другите плащания, които се получават от Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Освен достъп до оборотни средства, СИБАНК предлага на земеделските производители и инвестиционни кредити за купуване на земя и на селскостопанска техника.

В последните години е по-голям интересът към реализацията на проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), по които бенефициентите получават грант. Но също така се финансират и проекти, които не са по конкретна програма, а са изцяло за сметка на собственика.



"Освен това СИБАНК ползва и гаранционен инструмент от Националния гаранционен фонд (НГФ), който също е в полза на кредитополучателите, предлагайки по-облекчени условия за обезпечение от тяхна страна", уточнява Валентина Чолакова.

По думите на колегата й, Михаил Кьосев, гаранционният инструмент позволява да не се изиска пълно обезпечаване от страна на съответния земеделски производител. В този случай именно държавата гарантира определена част от обезпечението на кредита, казва експертът.

На практика интересът към кредиттите за оборотни средства е по-голям, тъй като купуването на стопански инвентар и земеделска техника не се случва всеки ден.

"Тук има и не малко лизингови организации, които предлагат инвестиционно финансиране. Те обаче не предлагат кредити за оборотни средства и затова при нас, банките, се отчита по-голям интерес към едно общо кредитиране, в зависимост от индивидуалната нужда на клиента", обяснява Кьосев.

Специфично при инвестиционните кредити е наличието на минимално самоучастие. При купуването на техника е необходимо то да бъде в размер на около 20% от инвестицията. Всъщност, това е ангажиментът от страна на земеделския производител, който от финансова гледна точка има положителен ефект и за двете страни. Когато знаеш, че от 100 000 лв. 20 000 са твои, а банката ти е дала 80 000 лв., това действа дисциплиниращо, смята експертът. По думите му не е здравословно за никой банката да поеме 100% от финансирането.

СИБАНК предлага и кредити за дължимия ДДС по инвестиционните кредити.

Тъй като при тях се дължи ДДС, в случаите, в които инвестицията има смисъл, банката е готова да подпомогне клиентите си, вместо да вадят от собствените си оборотни средства, за този данък, да отпусне краткосрочен кредит – под една година (до 8 месеца), за финансиране на този ангажимент.

"При инвестиция от 100 000 лв. дължимият ДДС е 20 000 лв. – т.е. общото задължение на земеделския производител е 120 000 лв. Но той реално ангажира накуп едва 20 000 лв. от своите средства. За кредита за ДДС не се изисква допълнително обезпечение - възстановяването на данъка се погасява автоматично", уточнява Михаил Кьосев.



Колкото до размера на финансирането, СИБАНК отпуска до 550 000 лв. за една стопанска година, когато става дума за оборотните средства срещу субсидии.

"Инвестиционните кредити са изцяло съобразени с размера на инвестицията и кредитоспособността на земеделския производител. Гаранцията, която използваме от Националния гаранционен фонд за агрокредитите, покрива до 3 млн. лв. гарантиран размер на кредитите за кредитополучател и свързаните с него лица", допълва Валентина Чолакова.

По отношение на крайната цена на кредита Михаил Кьосев подчертава, че в СИБАНК няма стандартни нива за даден продукт.

Като цяло лихвата се определя според рисковия профил на всеки един клиент. Разглеждането на всяко искане за кредит се базира на анализ на исторически данни, който оценява степента на риска. Колкото по-нискорисково е едно кредитиране, толкова по-нисък ще е лихвеният процент. Връзката тук е пряка.

"Това се отразява при лихвения процент. Разбира се, ние се конкурираме с други банки и поради това между нас има лихвено съперничество, което е от полза за клиентите", допълва експертът. 

Самите банки обаче са доста близки при направата на анализа. Т.е. един клиент с влошени показатели няма да бъде харесан от повечето банки.

"Колегите виждат, че нещата не се случват поради някаква причина и няма икономическа логика да се инвестира. Това е добре и за самия земеделски производител", категоричен е ръководителят на управление Продажби- Малки и средни предприятия.

Ако земеделският производител реши сега да кандидатства за финансиране, срокът, в който ще му бъде предоставено зависи от това какъв е кредитът - за оборотни средства или за инвестиция.

Отпускането на оборотни средства процедурно става по-бързо.

„През годините сме трасирали пътя. След уточняване на параметрите се анализира клиентът и в рамките на до 2 седмици той има яснота ще бъде ли финансиран, или не. Следва подготвяне на договори“, казва Михаил Кьосев.

Когато става дума за кредит с цел инвестиционно намерение, например ако става дума за купуване на земя, към процеса трябва да се добавят и процедурите, свързани с ипотеката, нотариус, удостоверения за тежести и т.н., което отнема повече време. 

„Това са институционални забавяния, при които банките и клиентът не са решаващ фактор. Необходимо е съобразяване. Така, ако до 2-3 седмици кредитът се одобри, следва ипотека, проверка за тежести, подписване на договор и т.н. Всичко отнема около месец, но тази процедура е позната на земеделските производители и не представлява проблем“, обяснява експертът.



При кредитите, които са обезпечени по СЕПП, нещата стават изключително бързо.

"Случва се наши клиенти да искат, особено при инвестиционното финансиране, да купят модерна и скъпа техника. Финансовият анализ обаче показва, че засега те не могат да си я позволят. Техният бизнес не е пораснал достатъчно. Това ще ги затрудни. Стига се до моменти, ако не ни послушат, да се вадят суми от оборотните средства, защото скъпият комбайн изисква допълнителен инвентар или извънредни разходи от друго естество. Може да излезе, че теренът е по-специфичен и т.н. В тези моменти е много важно банката аргументирано да убеди клиента, че е по-добре да изчака 1-2 години да порасне като фирма и тогава да се включим ние", дава пример Михаил Кьосев.

По думите му клиентите не бива да разглеждат кредита като елементарна размяна на парични средства срещу обезпечение. Последното остава на втори план.

"Текущите парични потоци, дейността, която земеделският производител до момента развива и генерира съответния приход, това е водещото при взимането на решение за отпускане на финансиране", подчертава експертът. Той е на мнение, че е важно финансовият анализ да бъде споделен с фермерите, тъй като това е ключово за прозрачността.


Иначе прогнозата на експертите от СИБАНК за бъдещето на финансирането на земеделските производители в България е оптимистична.

"Не смятаме, че ще има резки промени, флуктуации, в което и да е направление", смята Михаил Кьосев.

Това, което ми прави впечатление, особено при културите, които могат да бъдат съхранявани за по-дълго време, е, че земеделските производители, особено по-големите, се ориентираха да търсят онзи момент в стопанската година, когато е най-висока цената на продукцията. Преди новата жътва, когато пазарът има най-голям недостиг на дадена култура, тогава те я продават на по-добра цена, допълва той.



Експертът прогнозира увеличаване на търсенето на кредити за оборотни средства, тъй като тази по-висока цена, която се цели чрез задържането на продукция, води до това, че самият земеделски производител има много продукция на склад, която е за сметка на намален кешов недостиг. Търсенето на подобни средства ще бъде точно от това естество.

При текущите ниски нива на лихвите в момента и наличието на възможност за реализиране на по-голям марж от продукцията, съвсем логично е земеделският производител да се обърне към банката и да каже: цената на оризовата арпа, например, ще се покачи, като се позове на анализи.

"Той знае, че цената на кредита е относително ниска, затова иска увеличаване на оборотните средства, за да покрие разходи за торове, препарати и др., които му се налага да използва в зависимост от културата, която отглежда. После реализирайки продукцията, фермерът съответно си погасява кредита. Така процесът се оптимизира чисто финансово", сочат наблюденията на Михаил Кьосев.