Нужно е да има преходен период за прилагане на бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Това призова евродепутатът Улрике Мюлер от Германия, докладчик за ОСП, съобщи аgenceurope.eu.
 
 
По думите й това е от съществено значение за страните-членки. Всичко това се казва в проектодоклад за изменение на предложението за хоризонтален регламент. Нейният документ ще бъде разгледан от Комисията по земеделие на 21 ноември. 
 
От своя страна докладчикът на Европейския парламент за бъдещите стратегически планове Естер Херанз от Испания, препоръча да се отложи за 2023 г. прилагането на новата ОСП, за да могат да се отчетат междуинституционалните дискусии. Тя призова за запазване на бюджета на ОСП на сегашното ниво с укрепване на "общите елементи" на селскостопанската политика на ЕС. 
 
Херанз предлага  запазване на общите цели, заложени в ОСП, като увеличаване на производителността, поддържане на справедлив жизнен стандарт за земеделските производители, стабилизиране на пазарите и гарантиране, че доставките достигат до потребителите на разумни цени. 
 
[news]
По отношение на директните плащания предлага минимум 70% от директните плащания да бъдат предназначени за основно подпомагане на доходите за  устойчивост, като същевременно  таваните на директните плащания да станат задължителни. Държавите членки да имат право да въведат собствен праг, който да не по-нисък от 100 000 евро, след приспадане на заплатите, екосхемите и помощта за млади земеделски стопани. 
 
Друго предложение касае преразпределителното плащане. В доклада й се казва, че то трябва да се ограничи до 25% от основното подпомагане на доходите за максимум 30 хектара или средния размер на стопанството в държавата членка. 
 
Испанският евродепутат предлага запазването на обвързаната подкрепа на сегашното ниво (13% + 2%). Предложенията в доклада включват и специфични промени за някои сектори, като например увеличение на финансирането за пчеларство. Призовава се за по-реалистични екологични амбиции за сектора на плодовете и зеленчуците и настоява за повече иновации, преструктуриране и популяризиране в лозаро-винарския сектор. 
 
В областта на развитието на селските райони в доклада се призовава мерките за околна среда и климат да бъдат задължителни на цялата територия на държавата членка, като зоните с природни ограничения се включат в задължителните 30% разходи за екологични и климатични интервенции. Трябва да има по-целенасочена схема за инвестиции в селското стопанство, начални инициативи за нови участници и подкрепа за дребни земеделски стопани, които прехвърлят своите стопанства на други производители.
 
Следете темата и на cap4us.fermer.bg