Предварителният баланс е отрезвяващ. Въпреки че хранително-вкусовата промишленост изхранва света, тя заедно с това му създава и много грижи. Според Института за световните ресурси във Вашингтон една четвърт от всички глобални емисии на въглероден двуокис се генерират от производството на хранителни продукти. То консумира 70% от добиваната в световен мащаб вода, а 37% от цялата обработваема земя се използва за целите на селското стопанство.
 
 
При това пътят от производителя до потребителя е фрагментиран и неефективен. От производството до консумацията се губят 32% от всички хранителни продукти – те се развалят, докато бъдат доставени, в супермаркетите или в домакинствата, или пък се изхвърлят като хранителни остатъци, пише сп. Hitech. 
 
Всичко това изисква бърза  промяна. А това не е лесна задача, като се има предвид, че според Организацията по прехраната и земеделието (Food and Agriculture Organization - FAO) на ООН до 2050 г. трябва да се произвеждат 60%  повече хранителни продукти, за да се изхранва световно население от вероятно 9 милиарда души.
 
Как може да стане това?
 
В края на ноември 2016 г. базираният в Будапеща Европейски институт за иновации и технологии (EIT) на Европейския съюз оповести победителя в европейския конкурс „Общност на знание и иновации“ в област „Хранителни продукти на бъдещето” - консорциума FoodConnects. Стартирал с основен екип от четирима партньори, той нарасна до 50 университети, научно-изследователски институти и компании от 13 предимно европейски страни.
 
През следващите седем години групата ще бъде финансирана от EIT с над 400 милиона евро. Към тях ще се прибавят 1,2 милиарда евро от членовете на консорциума, който в бъдеще ще носи името EIT Food. Огромният екип разчита и на собствения си принос, базиран на вече съществуващи проекти и вътрешни развойни работи, чиито резултати ще бъдат използвани за целите на EIT Food. 
 
Планът на консорциума е амбициозен – той предлага да се преосмисли изцяло системата на глобалното производство на хранителни продукти, да се организира по-устойчиво и да се мотивират потребителите за здравословно хранене. Членовете на EIT трябва да формулират конкретни проекти, за да се превърне визията в реалност, за което ще се използват подобрени и нови технологии и инициативи. „За Siemens в центъра на този проект са дигитализацията и автоматизацията, за които можем да съдействаме със софтуерни решения на базата на Teamcenter, COMOS или MindSphere“, споделя Рудолф Золахер, координатор на дейностите за EIT Food в Siemens.
.
Намаляване наполовина на хранителните отпадъци
 
Една от основните цели е борбата с разхищението при производството на храни по пътя към трапезата. В Европа, ако всичко върви по план, хранителните отпадъци трябва да бъдат намалени наполовина. Една от възможните мерки е използването на отпадъци като вторична суровина.
 
При производството на овес например се получават остатъци, които все още са богати на баластни вещества и протеини и могат да се използват за фуражи - за това има технически методи, които обаче още не са приложими за мащаба на едрата промишленост.  
Друга идея е, когато хранителни продукти престоят известно време в супермаркета или в хладилника, сензори  да показват дали те са годни за консумация. По този начин  би могло да се предотврати напразното изхвърляне на неразвалена храна, чийто срок на минимална годност е изтекъл.
 
EIT Food иска да подпомогне процеса по гарантиране на качеството, така че потребителите да са сигурни, че храната на трапезата им е наистина здравословна и прясна. За тази цел е важно да се знае каква е историята на един продукт в  хранително-вкусовия бранш. Този проект от програмата на консорциума се нарича Digital Food Supply Network  и по  него работи Siemens. Компанията може да използва решенията си за жизнения цикъл на продукта Product-Lifecycle-Management и по-конкретно Teamcenter.
 
„Това ще ни позволи да създадем дигитален близнак и за хранителни продукти, по който може да се проследи  откъде идват те“, уточнява Золахер.
 
С помощта на блокчейн технология -  уеб-базирана, децентрализирана и с ниво на защита като финансова система, е възможно създаването на проследими палети със зеленчуци или риба. Така дигитализацията може да помогне да се възстанови доверието на потребителите в храната, която използват.
 
„Днес потребителите поставят все по-високи изисквания по отношение на произхода и преработването на съставките на хранителните продукти“, казва Золахер. „Това фокусиране върху клиентите е основна цел на EIT Food - накрая потребителят трябва да може да проследи назад във времето всяка съставка. Това помага не само да се гарантира качеството на хранителните продукти, а и улеснява идентифицирането на проблеми по цялата верига на стойността“. 
 
Подобно на медицината, в която последната изследователска тенденция са индивидуално адаптирани към пациента лечения, при EIT Food персонализираното хранене ще има важна роля. „Така, благодарение на автоматизацията,  хора с непоносимост към хранителни продукти, специални потребности или предпочитания  биха могли да получават адаптирана специално за тях здравословна храна“, казва Золахер. „Тук разчитаме на нашите приложения за управление на съоръжения - COMOS или MindSphere“.
 
 
EIT Food има още идеи. Много европейци например имат вредни хранителните навици – консумират твърде много сол, захар или наситени мастни киселини. Затова EIT Food иска активно да разяснява вредите от тях. За тази цел се планира за период от 7 години да бъдат обучени и квалифицирани около 10 000 студенти, предприемачи и служители от хранително-вкусовата промишленост.
 
С помощта на  отворени онлайн курсове (MOOCs - Massive Open Online Courses) допълнително трябва да бъдат  намерени и около 300 000 заинтересовани участници.
 
Тъй като през изминалите години хранително-вкусовият сектор се оказа  инертен относно иновациите, EIT Food възнамерява да подпомогне до 350 стартиращи компании. 
 
„В хранително-вкусовия сектор иновативните технологии, които биха могли да променят  пазара, са рядкост. Със сигурност  въвеждането на иновация ще се отрази добре  на сектора”, коментира Золахер.