Съществуват големи недостатъци в предлаганите на пазара застрахователни схеми в земеделието и това обяснява защо интересът на селските стопани към застраховките е слаб.
 
 
Овощарите нямат интерес да застраховат продукцията си, казва фермерът Валери Йовев, цитиран от Радио „Фокус” – Кюстендил. По думите му, земеделските стопани са наясно с възможностите за застраховане, но и самите застрахователи знаят какво и как да предложат, за да не се плащат почти никакви обезщетения.
 
„Терминът осланяване например се използва при застраховането, но ако има вече измръзване, което се получава при минус 4, минус 5 или минус 6 градуса, това не се признава за щета и не се покрива”, обяснява Валери Йовев. Той знае от опит, че при осланяването продукцията може да се запази и да няма поражения, но при измръзването щетите са най-големи и са фатални за овошките и за земеделските стопани. 
 
„При градушка нещата също са проблемни. Там има субективен оглед на унищожената реколта, трябва да се доказва съсипана продукция, увредени площи, а доказването е трудно. Ако се каже, че реколтата не е унищожена на 100 %, полученото обезщетение е по-малко от това, за което е направена застраховката”, допълва фермерът.
 
Селскостопанските застраховки са рядкост и в планинските райони като Смолян. Своите наблюдения по въпроса споделя с Радио „Фокус“ – Смолян земеделският производител Розин Беевски. Той отглежда 14 дка овошки и 10 дка картофи и също не прави застраховки. 
 
„През последните години нямам щети от градушки. Повече щети ми нанасят ромите, които пускат конете си в моите ниви, както и набезите на дивите прасета. Преди 5 години правих застраховка, след това не съм правил, защото е доста скъпо. Тогава застраховах 8 дка картофи и дадох около 400-500 лв., а еврофонд ми пое част от сумата“, припомни Беевски. 
 
Той посочи, че застраховките покриват само щети от градушка, а сушата, кражбите и набезите на дивите прасета не се смятат за природни бедствия. По думите на Беевски, застрахователите искат над 80 % от площите да се пропаднали, за да изплатят обезщетение, а много рядко се случва всичко да е унищожено.
 
 
„Сушата при нас нанася повече щети и добивите са по-ниски, но застраховката няма да помогне в такъв случай. В планината се полива по-трудно и няма как да се полива навсякъде. Всичко е Божа работа – ако вали дъжд ще има реколта“, коментира Беевски.  
 
Фермерът уточни, че и да се направи застраховка, много рядко се случва да се изплати нещо, ако не е напълно унищожена реколтата. Така че при всички случаи при нанесени щети на продукцията, по-малки от 80 %, разходите пак ще се за сметка на земеделския производител.
 
Българската застрахователна система и застрахователен модел не работят достатъчно добре по отношение на земеделската продукция, казва Ангел Вукодинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите в България (НАЗ) пред Радио „Фокус”- Пловдив. „Преди 6 години посетих САЩ и установих колко добре е разработена системата там”, допълва той и пояснява, че там се говори не просто за застраховки, а за управление на риска, в което се включват и застраховките.
 
 
„Този процес е тристранен – в него участие взимат и държавата, и застрахователите, и фермерите”, добави Вукодинов. 
Според него, един от проблемите у нас е, че няма оценка на реалната себестойност на продукцията. Например инвестицията в един декар може да е 170-180 лева в зависимост от  технологията, която използва фермерът, от потенциала на полето и очаквания добив. 
 
„В България няма застраховател, който да прави застраховка на повече от 100-120 лева на декар максимум. И когато настъпи реална щета ти получаваш 60 лева при 100% щета при направени 4 пъти по-големи разходи. Това демотивира земеделците”, посочи Ангел Вукодинов.
 
Според него, не е нормално, че функциите на застраховател и оценител са съвместени при застрахователя, тъй като не е нормално този, който ще изплаща щетите, да определя размера им. Най-добре е да има независим оценител. В момента у нас практиката е застрахователната компания да работи със свои оценители.
 
 
„Трябва да има по-сериозен независим орган, в който да участват всички страни, може би под арбитража на държавата”, добави Вукодинов. „Не говорим за финансови задължения на държавата. Става въпрос за това държавата да изготви нормативната база и да арбитрира процеса за реалния размер на щетите, в който да участват и двете страни – и застрахователя, и засегнатия”, уточни той.
 
На практика сега, като настъпи щета, застрахователят изпраща оценител и фермерът подписва или отказва. „Когато е малка щетата, обикновено губиш бонуси от застраховката за следващата година. Затова понякога се примиряваш да я преглътнеш тази щета и да не я предявяваш”, разясни още зърнопроизводителят. 
 
Според него цялата сегашна система на застраховане трябва да се усъвършенства.  Трябва да се говори за управление на риска, като за политика, която да е заложена и в подпомагащите програми за селско стопанско, каквато е ОСП в Европа. „В САЩ, например, нямат други субсидии за земеделците. Субсидията е част от застрахователната премия, но забележете, там може да застраховаш дохода и то срещу всякакви събития”, каза още Ангел Вукодинов.