Утре в София ще се проведе вторият дебат от серията „ОСП след 2020 – Изборът на България“, на който Фермер.БГ е основен медиен партньор. Какво планират организаторите от Института за агростратегии и иновации и фондация ИнтелиАгро, разговаряме със Светлана Боянова и Николай Вълканов. 
 
 
- Каква е равносметката след първия дебат, който се проведе в Пловдив, и какво да очакваме на срещата в София? 
 
Светлана Боянова: Със сигурност хората са доста по-информирани, не само земеделците, а изобщо всички, които се влияят и имат досег с Общата селскостопанска политика (ОСП). Реално това сме всички ние като потребители. 
 
Първият път чухме визиите на Австрия, Холандия, Италия и Естония. Като тогава акцентирахме на председателството и това, което предстои на България като председател. Сега вече имаме други страни-членки – Франция, Ирландия, Испания и Полша. Франция е един от традиционните защитници на ОСП и тя ще бъде доста интересна да чуем какво мисли. Ирландия има еврокомисар, а Полша е една от големите страни-членки. Испания пък доста се доближава до нас като южна страна, като виждания и искания за ОСП. 
 
Както знаете, проведохме национална анкета. След получаването на отговорите видяхме, че някои теми имат нужда от още информация, за да се вземат решения по тях и да се изразява каквато и да е позиция, дали на бранш, дали на държава. Именно заради това включихме тези теми във втория панел на дебата.
 
Това са управление на риска, финансови инструменти, развитието на селските райони като такова и гледната точка на заетите в бранша. Според нас тези теми се дискутират малко и точно за това сме поканили Европейския синдикат в земеделието, фирмата, която подготви за комисията едно проучване за изследване управлението на риска. Имаме и представител на Европейската инвестиционна банка, която тези дни откри офис в София. Техен представител ще ни разкаже за финансовите инструменти, които се прилагат в земеделието като политика на ЕС.
 
 
Не на последно място, много е важно участието на представителите на Европейската комисия, които да ни дадат по-актуално състояние, накъде върви процесът, какво можем да очакваме в следващите месеци, свързано с ОСП, а също и с бъдещата финансова рамка, която неминуемо ще има отражение върху политиката. 
 
Много голяма тежест и знак, според нас, е, че освен министър Румен Порожанов, който е и патрон на събитието, участие ще вземе и вицепремиерът Томислав Дончев, тъй като тази политика не трябва да се гледа изолирано от всички останали политики на ЕС. Тази пресечна точка за нас като бранш, като потребители също е важна – в България колко пари по кои политики могат да бъдат разпределяни. 
 
Нашите очаквания като организатори са да получим колкото се може повече информация от страните-членки, от властите, от управляващите, от бранша, който ще има удоволствието в рамките на един час, след като всички приключат, да каже и своето мнение. Имаме много сериозно потвърждение за участие във втория дебат, много повече от пловдивския ни дебат, което показва, че има нужда от такъв формат и че ние сме напипали правилния начин, по който това трябва да се случи по такава важна политика като селскостопанската политика. 
 
- Да се върнем на въпросника. Какво ви изненада там като отговори?
 
Николай Вълканов: Изненади, не мога да кажа, че е имало толкова много, но със сигурност някои неща правеха впечатление. Част от тях наистина показват една готовност на фермерите, може би и едно желание, да се премине към по-пазарни механизми.
 
Във въпросът, който се отнасяше до инвестиционните мерки в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), много голяма част от анкетираните са дали положителен сигнал, че са готови инвестиционните мерки да бъдат заменени с някакъв тип финансов инструмент и които подпомагат достъпа до банково кредитиране.
 
Готовността за възприемане на базовото плащане – 40% са отговорили, че имат такава готовност и системата би могла да премине към това, също донякъде е изненадващо, защото знаем, че Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) се превърна в любима схема за земеделците в България, тъй като най-лесно и просто по нея се получават финансови средства.
 
Това, което се откроява сред отговорите е осъзнатата нужда от повече роля на ОСП по отношение на хранителната верига и ролята на фермерите в нея. 
По отношение на малките стопанства, тези, за които има огромно съгласие в земеделския бранш, че трябва да бъдат подпомагани допълнително по някакъв специфичен начин, има много интересни резултати, които получихме.
 
Те са, че преразпределителното плащане на площ не е добър и ефективен начин за подпомагане на тези стопанства и трябва да се мисли за мерки, които са ориентирани към стабилизирането на тези стопанства, даване на стимули и възможности те да порастват и да стават по-силни, така че да нямат нужда от постоянно подпомагане. 
 
 
- Кое е важното на управлението на риска, който е един от акцентите във втория дебат, който организирате? И имат ли достатъчно информация за него фермерите, с оглед на наблюденията ви от въпросника? 
 
Светлана Боянова: От отговорите си личи, че всеки разбира нещо различно под управление на риска в земеделието. Затова включихме темата в конференцията. Когато имаме отговор на този въпрос, тогава вече ще мислим за конкретни неща – дали да е доброволно, дали да е задължително, дали да бъде в Първи стълб, дали да бъде във Втори стълб.
 
Тук има много различни мнения и на ниво Европейски съюз, а и отвъд океана. Има схеми, които се прилагат и в САЩ, и в Канада. Европейските схеми, например доброволните частни застрахователни мерки, също се ползват по различен начин. Така че според мен е рано да се даде отговор на този въпрос, докато не получат земеделците пълната картинка на всички възможности, които съществуват, и когато стане ясно финансирането на ОСП.
 
Но всички реално са осъзнали едно единствено нещо, за което има съгласие, а именно, че са необходими други мерки за справяне с риска в земеделието, т.е. в момента няма адекватни мерки. Директните плащания не отговарят на тези предизвикателства пред земеделците, за да се справят с природата, с бедствия или със стабилността на доходите и т.н. 
 
Николай Вълканов: Това е друг важен момент, който все повече се осъзнава и в старите държави членки и в Брюксел - директните плащания не са оптималният инструмент, който да защити доходите на стопаните. И дори да не сме способни на радикална и бърза промяна в ОСП в следващия програмен период, можем да кажем със сигурност, че в по-далечен план, това ще бъде посоката, в която ще се върви, а именно заместване на преките субсидии или поне значително понижаване на тяхната роля за сметка на схемите за управление на риска.
 
 
Да, като яснота и информираност, наистина липсват все още достатъчно познания у фермерите, затова и ние започнахме нещо като информационна кампания. Имахме няколко публикации на сайта на ИнтелиАгро в тази връзка – за начина, по който се случват нещата в Щатите, и за начина, по който някои от европейските държави са се възползвали от мерките за управление на риска във Втори стълб. Отново дебело подчертавам, че България не се възползва досега от тях. Затова имаме и специален фокус в конференцията, защото това е наистина е нещо, което е с поглед в бъдещето. Това ще бъде посоката и хората, колкото по-отрано са подготвени, толкова по-добре. 
 
- Алън Матюс, който ще е гост на форума твърди, че сега действащата ОСП ще продължи да бъде използвана още поне десетина години. 
 
Светлана Боянова: Има такъв сценарий, тъй като действително, може би заради Brexit нещата се забавиха във времето. Очевидно финансовата рамка няма да излезе, както беше предвидено в края на тази година. За мен обаче, дали още един програмен период ще продължим по настоящата ОСП с леко модернизирани козметики, с наблягане само на някои елементи като управление на риска, финансови инструменти, зелените плащания, които очевидно имат нужда от пипане, няма да е проблем.
 
Въпросът е всички, особено фермерите, които най-вече са ангажирани с тази политика, да имат някаква предвидимост. Да не се сменят правилата толкова често. Ако им се каже, че посоката е за реформа, но не може да се случи сега, те това трябва да го знаят, за да могат да планират бизнеса си.  
 
Може би отлагането ще ни позволи все пак да си направим по-точен анализ, да си направим по-добро прогнозиране, да се фокусираме и да направим нещата така, както трябва и ако не е в този програмен период, който следва, поне в следващия да имаме някаква аргументация защо искаме реформа и каква да бъде тази реформа. 
Смятам, че едно отлагане не е непременно нещо лошо. Напротив. Може би ще ни даде възможност да се подготвим за една по-сериозна стъпка напред. 
 
Николай Вълканов: На този етап фермерите може би не са толкова готови за по-радикална промяна. Както коментирахме, тя едва ли и ще се случи в рамките на следващите години, но те много добре виждат недъзите на прилагането на ОСП у нас и имат някаква визия как то може да бъде подобрено. Въпросът е дали има кой да ги чуе. 
 
Светлана Боянова: И въпросът е, всичко, което се казва от името на бранша, да бъде обосновано с данни, с цифри и с анализ на тези данни и на тези цифри, а не да звучат като едни голи искания и настоявания. Никой няма нужда от това.  
 
- Да поканим хората на утрешния дебат. 
 
Светлана Боянова: На bcap.bg със сигурност могат да намерят повече информация за събитието. Постарали сме се да го организираме много приятелски за всички, така че да се чувстват комфортно и удобно. Да се чувстват свободни да изразят мнението си, защото реално това е изборът на България и искаме колкото се може повече хора да си изкажат мнението, да го заявят, да бъдат различни, провокативни и в крайна сметка решението тепърва предстои.