Форматът „Фермерски пазар“ добива популярност в нашата страна, той е много подходящ, тъй като скъсява веригата между биопроизводителите и потребителите, които търсят качествена, здравословна храна.
 
 
Стана традиция – всяка сряда имаме фермерски пазар пред сградата на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) в София, каза Албена Симеонова, председател на Българска асоциация Биопродукти, по време на конференция за биопроизводството на изложението АГРА 2018 в Пловдив.
 
Асоциацията е създадена преди девет години с 25 учредители, а днес в нея членуват над 500 биологично сертифицирани фермери, институти и фирми. 
 
Интересът към биологичното земеделие в нашата страна расте постоянно и вече се измерва не в проценти, а в пъти, подчерта Албена Симеонова. Броят на биологичните оператори се е увеличил през 2006-2015 г. около 34 пъти, а площта на сертифицираната земеделска земя се е разширила 27 пъти до 160 652 хектара.
 
През 2006 г. е имало 214 производители на биопродукция, а сега системата за контрол на биологичното производство включва 7285 ферми.
 
 
Безспорна роля за увеличаването на интереса имат субсидиите от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014–2020 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“.
 
Подпомага се прилагането на дейностите „Плащания за преминаване към биологично земеделие“ и „Плащания за поддържане на биологично земеделие“, включени в три направления: биологично растениевъдство, биологично пчеларство, биологично животновъдство.
 
В сегашния програмен период ПРСР подкрепя биопроизводителите по две подмерки. По подмярка 11.1 се отпускат плащания за преминаване към практики и методи за биологично земеделие. Подпомагат се фермери на територията на цялата страна, чиито стопанства са в период на преход от конвенционално към биологично производство - растениевъдство, пчеларство и животновъдство. 
 
Плащанията по подмярка 11.2 са за поддържане на практики и методи за биологично земеделие. По неят се отпуска подкрепа за земеделски стопани, които притежават документ от контролиращо лице, че парцелите им вече са преминали периода на преход към биологично производство.
 
 
„За съжаление, субсидиите за биоземеделие в България са най-ниските в Европа“, подчерта Албена Симеонова. Например, за декар лозе тя получава 100 лв. годишно, докато в Гърция сумата е 100 евро, в Испания и Италия – 250 евро, а във Франция – 300 евро. При това положение винопроизводителите в други страни могат да си позволят да продават бутилка вино даже за 1 евро, допълни тя.
 
Сред предизвикателствата в сектора са слабо развитото биологично животновъдство, ограничената целева подкрепа за фабрики за биологична преработка, липсата на информация за биопродуктите на вътрешния ни пазар и бързото изчерпване на бюджета за подкрепа на биологичното земеделие в ПРСР 2014-2020.
 
 
Освен това биологичните продукти не са включени в общественото хранене и в различните национални програми. Затова нашето предложение към МЗХГ е да се приеме детските храни и менютата в здравните заведения задължително да включват поне 5% биопродукти, каза Албена Симеонова. По тази тема вече е проведен разговор със зам.-министъра на земеделието Лозана Василева.
 
 
Трябва да популяризираме нашето производство и да кажем на потребителите: „Изберете българския биопродукт, защото е вкусен, здравословен, опазва околната среда и създава заетост“, обобщи председателят на Българската асоциация Биопродукти.