Гаранционната програма за земеделието на Националния гаранционен фонд ускори изпълнението на инвестиционните проекти в селското стопанство.
 
 
Така беше предотвратена загубата на средства по ПРСР 2007-2013 г., като бяха подкрепени 544 бенефициента с инвестиции на стойност 119 млн. евро. Това заяви зам.-министърът на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева при откриването на втория ден на 4-тата годишна конференция на Европейския фонд за развитие на селските райони (EFARD).
 
Целта на дебата е да бъдат обменени идеи, позиции и решения, които да спомогнат за по-доброто функциониране и прилагане на финансовите инструменти през следващия програмен период след 2020 г., съобщи пресцентърът на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
 
Към момента по действащата схема с гаранции са подкрепени 124 предприятия в аграрния сектор.
 
„Прилагането на финансови инструменти през последните години спомогна за намаляване на лихвения процент и облекчаване на условията за кредитиране. Вследствие, земеделието ни се открои като сектор с положителен ръст на кредитиране“, подчерта зам.-министърът.
 
Снимка: МЗХГ
 
По думите на д-р Василева, България е една от първите страни-членки, които прилагат финансовите инструменти. Това започва през 2011 г. със създаване на гаранционна схема със средства от ПРСР 2007-2013 г. Специален гост на конференцията беше Жозефине Лориц – Хофман, директор на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ към ЕК.
 
„Искаме нов баланс между отговорностите на Брюксел и отговорностите на държавите-членки, за да се постигне и по-голяма субсидиарност“, подчерта Хофман при представяне на ключовите елементи от реформата на ОСП.
 
Годишната конференция EFARD бе открита на 5 юни 2018 г. от еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган и министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. На форума присъстваха представители на различни земеделски звена към Европейската комисия (ЕК), които споделиха опита си при прилагане на финансовите инструменти.