- Г-н Николов, през последния месец имахте възможност да участвате в специализирани обучения. Има ли какво да учи още българския фермер?

- Българският фермер има още много какво да учи. Друг е въпросът дали колегите го разбират. Аз лично участвах в едно от предложените обучения и разнообразните теми, които бяха застъпени ми бяха полезни. Когато човек иска да се усъвършенства, във всеки сектор има какво повече да се научи. В животновъдството е важно да си в час с актуалното законодателство, например. И още по-важно е да си актуално информиран относно отглеждането и храненето на животните. Има и още нещо важно – участието в обучение е свързано с получаването на сертификат, който е важен при кандидатстването по някои от мерките от Програмата за развитие на селските райони и за следващия програмен период. Най-важното, обаче, си остава натрупването на актуална информация. Без наука фермер не се става и дано повече животновъди го разберат, защото състоянието на сектора е много лошо.



- Колко животновъди оцеляха през зимата?
- В Плевенския регион оцеляхме, макар и трудно. Всички пари от субсидиите, които получихме, дадохме за изхранване на животните. И вече сме малко по-оптимистично настроени за оцеляването ни през тази година. Макар и все още минимална пашата си оказва влияние и количеството мляко, което получаваме от животните скочи рязко. При мен още в първите дни на пашата увеличението беше с около 150 литра на ден. След това имаше пак известен спад, защото резките промени във времето влияят пряко върху млеконадоя, но предвид това, че вече е април очакванията са оптимистични.

- Разрешихте ли проблемите с пасищата и има ли къде да пасете животните?
- Проблемите в пасищата си остават и са много сериозни. От миналата година в цяла Северна България фермери алармират, че в много общини пасищата се дават на търг без за това да са информирани фермерите, а често и кметовете на селата. Така се оказва, че фирми от различни региона на страната и основно от София участват в търговете, печелят ги, чертаят пасища, които от години се ползват от животновъдите. Това според нас е недопустимо.

- Как тогава ще се справите с пашата?
- Имахме вече среща с областната администрация в Плевен, от колеги знам, че в други области са инициирани такива срещи. Надяваме се да се намери добър за фермерите вариант. В Плевенско сме категорични, че всички търгове трябва да бъдат отменени и да бъдат обявени за незаконни. Проблемът е масов и се надяваме да бъде разрешен, за да имаме паша през тази година.

- Какви са изкупните цени на млякото предвид отмяната от ВАС на наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти?
- Изкупните цени са проблем, още по-сериозен от този с пасищата. Никъде в Европа няма такава практика изкупните цени на млякото да са различни през зимата и през лятото. Не може преработвателите да занижават драстично цената от пролетта без да се интересуват как сме успели да изхраним животните през зимата. Ние настояваме да има постоянна изкупна цена на млякото. Мисля, че ще постигна такъв договор – искам целогодишна изкупна цена от 65 стотинки за литър, но това трябва да стане и при колегите. Защото само така ще можем да си правим разчет за необходимите средства, включително и за обслужване на кредитите, които имаме към банките.

- Какво още имате да изпълните от евроизискванията в последната година от този програмен период?
- За себе си мога да кажа, че съм постигнал почти всичко, което бях планирал за последните няколко години, с проекти по Програмата за развитие на селските райони. Фермата попада в нитротно уязвима зона, така че трябваше да изпълня и изискванията на Нитратната директива. Още много малко ми остава да свърша и то е свързано основно с разширяването на помещенията, в които отглеждам животните. Защото имам увеличение на броя животни – гледам 120 животни, от които 80 доятни, което означава, че трябва да направя разширяване на помещенията.

- Какво от европейската фермерска практика е според вас приложимо в България, за да бъде животновъдството печеливш отрасъл?
- Има европейски практики, от които определено можем да се поучим. Наскоро бях на специализирано посещение в Германия и видях как се работи в няколко ферми – и за месо, и за мляко, там. Най-фрапиращото за мен е това, че там са запазили стопанствата си за разлика от нас. В Германия някогашните стопанства са запазени и преобразувани в кооперативи, които работят много успешно. Само един пример – хората от едно село обработват 15-20 хиляди декара земя и печалбата се разпределя между хората. Този кооператив има 1 500 крави, като средният млеконадой е 33-34 литра от крава, което също носи много добра печалба. Цикълът в това село се затваря от собствено производство на биогаз, суровини за което имат от селскостопанското производство. Печалбата от продажбата на биогаз също се разпределя между членовете на кооператива. При така организирано производство в три сектора има достатъчно свежи пари за модернизиране на производството и в същото време печалбата за хората е добра. За мен това е печелившата организация в аграрния сектор и ако се работи така в България, хората в селата нямаше да живеят в мизерия.

- Фермерството в повечето европейски страни е сериозен бизнес. Може ли това да се случи у нас?
- Може, но едва ли и причината е и в мисленето ни. Всъщност, в България има, но единици, фермери, които са осъзнали необходимостта от превръщането на животновъдството в печеливш бизнес. И са го направили. Аз поне мога да дам за пример колежка от Пловдив, чиято ферма наистина е на европейско ниво, включително и като резултати и печалба. За съжаление, в масовия случай проблемът ни е, че не се учим от новите технологии, от съвременното ноу-хау като причината за това пък основно е в бедността ни. Защото, за да постигнеш нивото на германците, например, са необходими много пари. Като перспектива за себе си смятам, че имам нужда от още 3-4 години работа, за да успея да постигна такова ниво и в моята ферма.

- Това означава ли, че имате добри очаквания за новия програмен период?
- Засега имаме повече мечти, отколкото очаквания. Защото ОСП е едната страна на нещата, другата – не по-маловажна – е националната политика в аграрния сектор, за която можем само да гадаем на този етап. Разбира се, че се надяваме да имаме още от май тази година добро управление на сектор земеделие. България е била и ще си остане селскостопанска държава и именно този сектор е извел страната от националните катастрофи досега. Така че очакванията ни са за добра политика в селското стопанство.

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!