Образователната система у нас, перспективите, които специалността "Растителна защита" дава на младите хора, предизвикателствата на преподавателската професия и удовлетворението, което тя носи. Разговаряме с гл.ас. д-р Мария Касчиева от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски". 

Професия агроном - през погледа на три поколения

От 6 години гл.ас. д-р Касчиева е преподавател в Шуменския университет. На студентите в специалност "Растителна защита" тя води дисциплината Теренна практика по хербология, лабораторните занятия по Земеделие и Хербология, също така и дисциплината "Физиология на растенията". Защитила е докторска степен в системата на Селскостопанска академия, към Земеделски институт град Шумен, направление "Селекция и семепроизводство". Научните й интереси са в областта на въздействие на лечебни растения върху селскостопански култури.

- Какво Ви насочи към специалността "Растителна защита"?

- Причините са две – образованието, което имам, и възможността да работя като преподавател в университет. Специалността „Растителна защита“ осигурява възможността да съчетая и двете.

- Какви са условията за развитие в научната сфера у нас?

- Както всяко нещо, така и научното развитие е свързано с много работа. Освен като преподавател от мен се очаква да бъда и изследовател и да се занимавам с научна работа. Трябва да намирам време и възможности, за да се справя с предизвикателствата във всяка от тези две области. За мен е удовлетворяващо, че в Шуменския университет има добра среда за развитие на потенциала на преподавателите и тяхното кариерно израстване.

- Има ли нещо, което ви мотивира да се развивате в тази посока?

- Всъщност работата със студентите ме мотивира за развитие. Работата с будни, търсещи и любопитни студенти ме кара да се надграждам всеки ден.

- Какви са Вашите наблюдения за интереса към специалността през последните години?

- В ШУ „Епископ Константин Преславски“ специалност „Растителна защита“ съществува вече 15 години, като през това време винаги е имало голям интерес към нея. През последните 5 години за едно място в специалността са се състезавали средно по 6 човека. Кадрите, които обучаваме, са предимно от Североизточна България, а тук е съсредоточена голяма част от зърнопроизводството в страната. Студентите, които обучаваме, работят предимно в областта на земеделието. Резултатите от анкетирането на завършилите студенти показват, че много от тях имат добра реализация.



- На достатъчно високо ли е нивото на обучение, за да отговори на потребностите на фермерите?

- Студентите от специалност „Растителна защита“ получават необходимата за бъдещата им работа теоретична и практическа подготовка. В учебния план са включени голям брой практики, за да могат студентите да приложат получените теоретични знания. Поддържаме добра комуникация с работодателите и се стараем да се съобразяваме с техните препоръки. Не трябва да се забравя, че практиката е средството, което прави един млад специалист завършен.

- Какви са предизвикателствата и проблемите, които срещате като преподавател?

- Самото преподаване е предизвикателство. Избрах да бъда преподавател пред това да работя в практиката. Смятам, че има какво да дам на младите хора, които влизат в университета, смятам, че има и на какво да ги науча. Целта ми е да помогна на студентите да осъзнаят факта, че те ще станат лекари на растенията и ще ги лекуват, а от това как ще се справят ще зависят добивите на конкретно производство. Това е предизвикателството – студентите да осъзнаят, че от тяхното желание зависи дали ще се справят с обучението. В случая движещата сила за получаване на знания е личната мотивация за усъвършенстване и образоване. Разбира се, ролята на преподавателя също е важна – да „запали искрата“ и да помогне на студентите да я запазят колкото се може по дълго време.