Напускаш града за една седмица и заминаваш на село. Усещането е за взрив от свобода. Чувстваш се силен и самостоятелен, сам осигуряваш храната си. Дишаш чист въздух и си сред природата. Заобиколен си от приятели, край тебе са също баба и дядо, имаш спокойствие, подкрепа, взаимопомощ.
 
 
Това е преживяването, което Ралица, Калоян, Николета, Ваня, общо двадесет младежи избраха за себе си това лято, като кандидатстваха и бяха приети в Академията „Приеми ме на село“, организирана от Община Габрово в близките села в Балкана.
 
Инициативата „Внучета назаем – баби под наем“ придоби популярност в цялата страна.  През последните шест години в нея са участвали над 350 деца и младежи. На село това са гости от бъдещето, които за няколко дни оживяват фермерското всекидневие и дават оптимизъм, че за цялата страна утрешният ден ще бъде по-добър, защото тези млади хора няма да се откажат да го направят.
 
„Преди две години едно момиче от София участва в „Приеми ме на село“, беше в село Стоевци. Накрая дойде и ми каза: „Благодарение на „Приеми ме на село“ аз обикнах отново България“. Мисля си, това е достатъчно, за да видим колко е голям смисълът на това, което правим и наистина се надяваме повече млади хора да имат възможността да се докоснат до българските села“, разказа пред Фермер.БГ Габриела Йосифова, основен организатор на Академията от Община Габрово.
 
Младите хора, които участват в инициативата, са изключително любознателни и с чувство за отговорност, имат специално отношение към българските традиции и искат да ги познават по-добре.
 
 
В деня, когато техен домакин беше село Съботковци, младежите разказаха пред Фермер.БГ кое ги е довело в Академията.
„Видях обявата във Фейсбук, съвсем случайно стана. Много спортувам, но имах травми и се записах на народни танци. Те много ми харесаха и се вдъхнових да науча още неща за нас, българите, за нашата култура. Много ми хареса идеята на проекта“, сподели Николета Михайлова от София.
 
Тя е на почти 18 години и вече е в 12 клас в частно немско училище. След това вероятно ще продължи образованието си в чужбина, например в Австрия или в Холандия. Вижда себе си като бъдещ финансист. В момента учи пет езика – родния български, а също английски, немски, руски и испански. Мисли, че й трябва и поне един азиатски - може би китайски. 
 
„Баба ми беше наскоро на екскурзия в Тайланд и ми каза, че в един супермаркет там е видяла българско кисело мляко. Всеки ден си купувала по една кофичка. Каза, че е хубаво и прилича на нашето. Беше ми приятно да го чуя. Аз много обичам кашкавал. Вчера бяхме в село Сейковци, където една жена показа как правят кашкавал от млякото, което издояват от кравите. Човек може да си го направи и сам вкъщи, стига да има достатъчно количество мляко“, разказа Николета.
 
 
Калоян Тодоров е от Варна. Завършил е средното си образование, сега се занимава с автомобили. Има мечта един ден, когато порасне още малко, да се премести да живее на село и там да си направи „нещо малко, свое“.
 
Участието си в Академията Калоян цени заради атмосферата на приятелство, топлотата в отношенията и възможността да разгледа различни села, така че един ден да може да избере най-подходящото за себе си. Младежът не крие, че селският труд е тежък. Но му харесва и иска да изпробва себе си в него.
 
 
Тази пролет Ралица Господинова е била абитуриентка в Стара Загора, семейството й от Гълъбово. През есента Ралица ще продължи образованието си по специалността „Графичен дизайн и фотография“ в Пловдив. Родните й баби са в селата Пясъчево и Топляне, но във фермите в Балкана е различно. 
 
„Тук в комплекса Етъра се учим на занаяти като грънчарство, дърворезба, иконопис, а там няма как. Интересни са ми. Искам да се науча - да плетем, да предем, да чепкаме вълна, да доим крави, кози, да плетем кошници и много други неща. Приятно беше. По този начин се докосваме до нашите прадеди и усещаме как те са се справяли с трудностите и с ежедневието. Хубаво е да не е забравят тези занаяти“, разсъждава Ралица.
 
Тя е избрала за себе си „градска кариера“, но след време не иска да е в големия град. „Харесва ми спокойствието на селото. Може някой ден да живея там, но това ще бъде вероятно след много, много години“, мисли момичето.
 
Ваня е от Казанлък и вече е „взела хляба в ръцете си“. Завършила е Великотърновския университет, специалност „Счетоводство и контрол“ и сега е оперативен счетоводител в едно от предприятията в града.
 
 
„Но това не ми пречи да го съвместявам със селскостопанската работа“, споделя Ваня. И тя си има свое родно село – Ветрен, община Мъглиж. Семейството й отглежда там зеленчуци - домати, картофи, краставици, чушки, тиквички, моркови, тикви. Два-три дни в седмицата Ваня се занимава със земеделие в домашното стопанство, но там няма животни. 
 
„Лично за мене всичко е много интересно в „Приеми ме на село“, защото ни показват дейности и занаяти, някои от които са вече позабравени и много рядко се практикуват. На мене ми е интересно. Не че ще тръгна вкъщи да го правя, но искам да го знам. Просто искам да знам как е, да съм го пробвала, да съм го видяла, а пък може някой път аз да се захвана с това“, разказа Ваня.
 
В инициативата „Приеми ме на село“ на Община Габрово има много планове за бъдещето. Баби и внучета продължават срещите си това лято с дневни лагери за деца от града на възраст между 9 и 14 години. След две много успешни гостувания на младежи от град Алст, Белгия, и от Митище, Русия, през следващите месеци групи габровчета ще посетят тези побратимени региони. 
 
Идеята „Внуче назаем при баба под наем“ отдавна вече излиза извън територията на община Габрово. В нея се включи дунавското село Байкал, дряновското Зая, севлиевско Богатово.
 
„Успяхме да ги подкрепим. Но за съжаление тази подкрепа, която ние имаме в лицето на Община Габрово други села засега не успяват да намерят“, отбеляза Габриела.
 
Догодина ще стане още по-интересно. Села от Родопите са предложили на габровци техни ферми да бъдат домакини на внучета назаем от Балкана. Така че още млади българи ще усетят духа на селото и той ще стане ценна част от живота им.