Грубите фуражи – спасение за фермерите от високите цени

Качеството и окачествяването на фуражите, както и състоянието на храненето на животните и перспективите пред фермерите в контекста на прогресивно повишаващите се цени на зърнените фуражи – това бяха акцентите в среща с фермери от Северна България, организирана от Института по фуражни култури в Плевен.

„Проблемите в храненето с днешна дата са много. Затова инициирах среща с фермерите, за да дискутираме новостите в храненето на млечни крави и на дойни овце. На фона на повишаването на цените на зърното и на зърнените фуражи, при непосилни за много от стопаните цени на концентрираните фуражи е наложително да се обърне внимание на мястото и ролята на грубите фуражи при храненето на животните. Няма да е пресилено, ако кажа, че мляко при високопродуктивните животни се получава от концентриран фураж,, не от груб фураж. Но вече е икономически неефективно да се разчита на концентрираните фуражи в млекопроизводството.

Ето защо на преден план излиза необходимостта от повече знания за качествата на грубите фуражи, на които определено трябва да се обръща все по-голямо внимание. И техният дял в дажбите да нараства”, каза пред  Фермер.БГ проф. дсн Атанас Кирилов.

Той обясни, че преживните животни реално задоволяват голяма част от нуждите си от енергия и протеин с груби фуражи. Те заемат значителен дял, а в някои случаи до 100% от дажбите на животните. В последните години се води политика за стимулиране използването на повече груби фуражи при производство на мляко и месо от преживните животни с участието на по-малко концентрирани фуражи. В този смисъл поемането на по-големи количества груби фуражи е свързано с тяхното качество и изисква по-добро познаване на факторите, които определят този процес.

„Качеството на фуражите е широко понятие и се разглежда като комплекс от параметри, свързани с морфологичния, физичен и биохимичен състав, смилаемостта, апетитността и поемането, енергийната и протеинова хранителност на фуража. Тези показатели не са постояни величини, а се променят през вегетацията на фуражните растения или по време на приготвянето, консервирането и изхранването на фуража. След смилаемостта, която често се отъждествява с качеството на фуража, поемането се наложи като термин в по-новата история на храненето и хранителната стойност на фуражите. За разлика от останалите показатели за качеството на грубите фуражи, като състав и смилаемост, поемането е недостатъчно проучен показател, особено у нас”, обясни проф. Кирилов.  Той е автор на поредица от научни публикации по темата, в които е включил анализите си от над 30-годишен изследователски период, включително и с дългосрочни специализации във Франция и Белгия.

Акцентът, който постави проф. Кирилов, беше върху качествените показатели, преди всичко върху поемането и разкриване на нови възможности за неговото използване в системата за окачествяване на фуражите и храненето на преживните животни.

В Института по фуражни култури в Плевен от 1979 година обект на проучвания са грубите фуражи, промените по време на консервиране, промени в химичния състав, в хранителната стойност – смилаемост, разградимост, поемане, съдържание на нето енергия (КЕР и КЕМ) и на протеин. „Казано най общо фуражите са обект на проучване и изследователските ни цели са свързани с определяне на всички съставки и хранителни показатели преди този фураж да бъде използван като средство за хранене на животните, чиято продуктивност е обект на проучване, а фуражите са средство – въпроси по които работят учените специалисти по хранене на животните и технология на фуражите”, допълва още проф. Кирилов пред Фермер.БГ.

У нас с термина фураж се определя всичко, което може да се изхранва на животните, в т.ч. груби (обемисти), зелени (паша), консервирани и концентрирани (комбинирани) фуражи, отпадъци от различни производства и други.
Определени са стойностите на поемането на фураж и промените при царевица, люцерна, еспарзета, грах, житно-бобови тревни смески в зелено и консервирано състояние и така е поставено началото на системно проучване и въвеждане на поемането като показател за по-пълна оценка хранителната стойност на грубите фуражи у нас.

[news]

Фермерите трябва да са наясно, че се работи с индекс за протеинова хранителност на фуража за преживни животни, изчислен на база поемането на фураж и съдържанието на протеин смилаем в тънките черва. Модифициран е и Индекс за качество на фуража за преживни животни, изчислен на база поемането на фуража и съдържанието на кръмни единици в него. Създадена е скала за определяне и числово изразяване на средния морфологичния стадий на развитие при еспарзетата, грах и фий и са изчислени математически зависимости между средния стадий и показателите на химичния състав, поемането и смилаемостта на фуража.  
 Установени са и зависимости между предикторите - времето от вегетацията, съдържанието на сухо вещество и средният морфологичен стадий на развитие на люцерната и еспарзета чрез които могат да се прогнозират показателите за поемането, смилаемостта и химичния състав на фуража.

Използва се нов методологичен подход за сравняване на енергийната и на протеиновата хранителна стойност на фуражите, съответно чрез индекс за качество и индекс за протеинова хранителност, което е крачка напред за усъвършенстване на системата за окачествяване на грубите фуражи за преживни животни, категоричен е ученият. И допълва, че използването на индекса за качество при изчисляване на корекционния коефициент и трансформиране на добива от КЕР (мярка за енергийната хранителност на фуража и за нуждите на растящи и угоявани животни от енергия) в продуктивни КЕР при царевица, грах, фий, еспарзета и житно-бобови тревни смески, определя този показател като зоотехнически, доближавайки го до реалната продуктивна стойност на фуража.

Проф. Кирилов обобщава перспективите на насоките на изследванията по качество на фуражите. Те са свързани с проучването на качествените показатели на фуражите – вид, сорт, промени с растежа на растенията, консервирането, начина на използване, както и с подобряването на методите за оценка качеството на фуражите. Според специалистите поемането на фуражите трябва да намери своето място наравно със смилаемостта при определяне качеството на фуражите, както и да се обърне внимание на ролята на храносмилателните процеси и метаболизма при определяне качеството на фуражите. И припомнят, че трябва да се отчетат и промените в качеството на фуражите през вегетацията и по време на консервиране при конвенционално и органично производство на фуражи за преживните животни.

Пред фермерите беше разяснен въпросът за оптимизиране на животинската продукция при преживните чрез оптимизирано използване на грубите фуражи, както за ефективността на използване на дажби с по-голямо участие на груби/паша фуражи.

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!