Илия Проданов и Георги Радев, НАЗ: И с нови технологии, работната ръка е проблем

Фермер.БГ разговаря с двама от зам.-председателите на НАЗ за реколтата, наредбата за горивата и закон за браншовите организации

06.12.2018 | 5309 прочитания
Автор: Биляна Панчева, Христина Василева, Фермер.БГ
Каква беше година за зърнопроизводителите и как те оценяват развитието на важните за тях теми. По време на националния агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Фермер.БГ разговаря със двама от зам.-председателите на  Управителния съвет на асоциацията – Илия Проданов и Георги Радев. 
 
 
Проданов е председател на Съюза на зърнопроизводителите „Маркели“, град Карнобат. Той, брат му и баща им Янчо обработват 11 000 дка земя. 
 
Георги Радев, който е четвърто поколение земеделец, пък е председател на Сдружението на земеделските производители „Хаджи Димитър“, град Сливен. Той също обработва около 11 000 дка земя. 
 
Фермер.БГ: Как климатът повлия на реколтата тази година във вашите райони? 
 
Илия Проданов: Аз обработвам земя в най-пострадалото землище от наводненията през миналата година. Бяхме свидетели на една много тежка откъм климатични условия година. Изключително много влага през есенно-зимния период, продължително засушаване през най-важните за развитието на житните култури месеци – от средата на май до края на април, и след това много дъждовно лято – по време на жътвата. Изключително ниско качество на пшеницата. Много трудна жътва и много трудна обработка за следващата година. 
 
Георги Радев: При нас нещата не бяха толкова зле, но може би Господ беше малко по-благосклонен. За щастие в землищата, в които аз обработвам – Желю Войвода и Камен, където правихме откриването на жътвата, паднаха достатъчно валежи и времето беше топло. Развитието на пшеницата почти не спря през цялата година. Което от своя страна ни помогна да имаме малко по-добри добиви в сравнение с другите години. Но за сметка на това, заради топлото и влажно време, имаше много болести – много ръжди и гъбични заболявания, за които обикновено се налага да третираме растенията по-нарядко. Година с година не си прилича по никакъв начин. И всяка година се изправяме пред нови и различни предизвикателства и се стараем да ги преборим. 
 
Фермер.БГ: За да ги преодолеете, прилагате ли иновации и нови технологии в стопанствата си? 
 
Илия Проданов: Всеки един от нас, който се занимава от доста време със земеделие, много внимава с въвеждането на иновациите, защото много неща, които идват от Западна Европа и от Америка не подхождат на почвено-климатичните условия в България. Всяко нещо се въвежда бавно. 
 
 
Георги Радев: Знаете, че земеделието е малко консервативно настроено. Може би от няколко години насам се забелязва въвеждането на дигитални системи като навигации за машините, метеостанции. Преди може би пет години тези неща ги нямаше. За щастие, след въвеждането им започна да се подобрява и обработката, скъсява се времето за работа, което е в наш плюс. Проблемът ни е с намирането на квалифицирана работна ръка, защото е много трудно в днешно време да намериш хора, които да са съвестни и да боравят с техника, която да е за стотици хиляди.
 
И след това да имаш доверие на тези хора, да ги оставиш да работят сами. Бих казал, че внимаваме – да, Илия е прав. Но може би без иновацията и без нововъведенията, ние няма как да бъдем на върха. Няма как да се развиваме, няма как да останем на нивото, на което сме били и което се надяваме да продължим да държим. 
 
Фермер.БГ: Качеството ли вдигна цената на зърното тази година? 
 
Илия Проданов: Цената по-скоро не се вдигна заради качеството на зърното, а заради неговото количество, защото в световен мащаб наистина производството изключително много се сви тази година. Много лоши бяха условията в Западна Европа – традиционни производители като Германия, Франция, Полша пострадаха от климатичните условия и при тях реколтата е доста ниска. Може би по-скоро на това се дължеше повишаването в цената. Като цяло потенциали ни за износ като страна тази година е много по-висок от предходни години. 
 
Фермер.БГ: Какви бяха предложенията на НАЗ по поредния ремонт на Закона за поземлените отношения и кои от тях ще бъдат включени в него? 
 
Илия Проданов: Първото ни предложение беше за влизане в сила на доброволните споразумения - ако такова споразумение бъде подписано от минимум две трети от участниците, заявили участие. Става въпрос за две трети от заявената за доброволно споразумение земя. Това е едно предложение, което ще бъде заложено в новия проектозакон, който очакваме да излезе до 10 декември.
 
Предложенията, които обаче няма да бъдат включени – едното от тях е за „белите петна“. Там нашата идея беше всеки един персонално да поема отговорност за „бялото петно“, което попада в неговия масив. Понеже самият закон така е направен, че ако едно „бяло петно“ не бъде платено в срок, то автоматично излиза от възможността да бъде подпомагано. И, ако някой друг трябва да поема отговорност за „белите петна“ в масивите, които аз обработвам, а не ги плати, това означава, че заради неговата безотговорност ще пострадам аз. Нашата идея беше да се защитят бенефициентите, които са съвестни, за да могат те да си поемат лична отговорност за белите пета, които попадат в техните масиви. Но това няма да бъде заложено в новия закон.  
 
Това, което нас ни притеснява и искаме, е собствениците, които искат да си ползват земята в реални граници да имат един срок – по-ранен, в който те да си подадат заявления и ние да сме уведомени за това, че те ще работят в реални граници, за да можем да планираме стопанствата си за следващата година. Знаете, че рапицата се сее на 30 август и ние ако разберем на 5 септември, че ще има вътре някой с реални граници, това е загуба за нас. 
 
 
Георги Радев: Другият вариант е при колегите от Северна България, а и не само, там, където се сеят междинни култури. В един момент, той е заявил примерно 1000 дка, а в средата на блока се появява някакъв земеделски производител, който си слага колчета и си го обработва. Идват на проверка, от тези 1000 дка падат 50 дка, не може да си изпълниш условията и те санкционират. Именно заради това нещо сме поискали и се постарахме сроковете да бъдат изтеглени напред. 
 
Фермер.БГ: Горивата отново са на дневен ред след като през лятото имаше сериозно недоволство от страна на бранша във връзка с приемането на проектозакона. 
 
Илия Проданов: Това, за което успяхме да се преборим - наредбата в този й вид беше спряна, защото е изключително рестриктивна към нашия бранш. И всички сме много доволни от това, че е спряна и ще бъде преработена. Надяваме се този път новият й вариант да бъде съгласуван както с министерството на земеделието, така и с бранша. 
 
Фермер.БГ: Защо НАЗ иска Закон за браншовите организации? 
 
Георги Радев: Във всички европейски държави има закон за браншови организации. Това е тема, която се дъвче от много време, от много години. По една или друга причина винаги стига до някъде и след това изчезва. Надяваме се, ако има някакъв вариант да го направим тази година ще е много добре, въпреки че да не залагаме надежди. Законът за браншовите организации е в наш плюс, защото както другите организации имат възможността да им се чува думата, възможността да бъдат там, където се създават закони, където се създават условия за работа и т.н., така и ние е хубаво да бъдем и легитимни пред всички. Не знаем кога ще стане. Ние сме узрели, но отсрещната страна – не. 
 
Илия Проданов: За нас е изключително важно да се случи това нещо, защото виждате и на европейско ниво колко са важни тези организации, какво огромно влияние има Копа-Коджека във взимането на решенията на Европейската комисия, формулирането на цялостния бюджет в сектор земеделие. И за да станем пълноправни членове на Копа-Коджека, техните изисквания са целият бранш да бъде представен с една организация. За да се случи това нещо, трябва да има закон за браншовите организации, който да постави ясни правила в сектора. 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Последни новини