Справка на Асоциацията на биволовъдите в България (АББ) по отношение на възрастовия състав сочи, че най-често с биволовъдство се занимават фермери на 50–55 години. Интерес има, но доста фермери се блазнят само от субсидиите, каза нейният председател – д-р Марина Цанкова, пред Фермер.БГ
 

Какво говорят цифрите?

АББ отчита около 16% ръст на биволиците през 2018 г. спрямо предходната година. Намаляват фермите с до 10 животни за сметка на тези, които отглеждат над 10 до 40 биволи. Д-р Цанкова определя тази тенденция като положителна, защото се окрупняват фермите и става възможно да се води по-добра селекция и да се въведе механизация, която да облекчи труда на хората. Големите ферми с над 300 животни са около шест. Няма нито едно закрито стопанство през изминалата година, радва се тя.
 

Възможно ли е да се удвои броят на биволиците за една година?

Д-р Цанкова цитира данни на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), според които през 2017 г. за субсидии са кандидатствали 6 хил. биволи, а през 2018 г. техният брой е 12 154. Тя изразява несъгласие с твърдението, че бройката за една година се е удвоила. Според нея има разминаване между посочения общ брой на биволите в страната - 12 800, от които за подпомагане са кандидатствали с 646 по-малко. В тези бройки има мъжки, малки и всякакви категории, които не продуцират мляко. В резултат на това по схемата за обвързано подпомагане на биволи стопаните получиха 367 лв. за 2018 г., което е почти двойно по-малко от сумата за 2017 г. – 620 лв., добави тя. 
 
 

Трябва ли биволовъдите да могат да продават мляко на други лица за изхранване на животни?

Преди време МЗХГ взе решение биволовъди да могат да продават мляко с цел изхранване на животни. На своята годишна среща на 12 януари в Шумен АББ излезе със становище тази практика да отпадне, тъй като има фермери, които не доят мляко, а намират начин да представят документи, че са дали мляко за изхранване на свине например. Д-р Цанкова е убедена, че това е една от причините за по-малката ставка през 2018 г. В момента се подготвя декларация и въпросът ще бъде поставен пред министър Порожанов.
 

Пред какви други проблеми са изправени биволовъдите?

Големи са трудностите по отношение на работната ръка. Д-р Цанкова се шегува, че ако не можем да внесем семенна течност от Индия, поне да вземем работна ръка от там. Друг проблем е именно семенна течност. Според нея той може да бъде решен с внос от Индия, Китай, Бразилия, Венецуела. Но тези страни са извън ЕС и такъв внос е невъзможен, съжалява тя. Друг наболял проблем е свързан с кредити, взети от стопаните за изхранване на животните в периода от 2008 до 2012 г. Те са отпускани поради неблагоприятни климатични условия с лихва от 4%. Очакваме правителството да прояви разбиране и някои от тях да бъдат опростени, надява се д-р Цанкова.
 

Как да се реши проблемът с изкупуване на млякото?

На много места стопаните срещат трудности с изкупуване на продукцията си, но конюнктурата няма как да задължи млекопреработвателите да го правят. За пример д-р Цанкова дава Врачанския район. Там фермерите са принудени да пускат малачетата да бозаят на воля и не могат да представят фактури за исканото 400 кг мляко. АББ ги съветва да се обединят, да събират млякото си на едно място, в пункт, който отговаря на ветеринарните изисквания, и по този начин да го предават.
 
 

Нужна ли е категоризация на биволовъдните ферми?

По думите на д-р Цанкова не се изисква такава категоризация както в говедовъдството например, защото биволовъдните ферми са разпръснати и не са големи. Тя одобрява решението на държавата да позволи продажбата на продукти от биволско мляко на територията на цялата страна, но припомня и условията за това. Първо, до края на тази година фермите трябва да бъдат регистрирани по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и да отговарят на определени изисквания. Второ, хората, които ще продават, трябва да бъдат регистрирани по Наредба 26.
 

Къде се крие успехът за биволовъдите?

Д-р Цанкова е убедена, че те трябва да затворят цикъла на производство с мандри, транжорни, участия на фермерски пазари. За целта фермерите могат да се възползват от предвидените от МЗХГ над 1 млн. лв. за изграждане на минимандри, закупуване на млекомати, оборудване на магазини за продажби на селскостопанска продукция.