През последните години драстично намаля броят на фермите за отглеждане на охлюви у нас. Има отлив, защото хората разбраха, че този бизнес е труден, коментира производителят Пенчо Петков от село Българево, община Каварна, за Фермер.БГ.
 
 
Има френски и италиански начин на отглеждане. Кой да изберете? Според Петков френският начин на отглеждане е по-подходящ за нашите географски ширини. По-скъп е като инвестиции и технология, но за сметка на това е по-рентабилен като количество охлюви и срок на отглеждане. При френската технология задължително трябва да има зала за репродукция и инкубатор, където да се излюпват малките охлюви.
 
Докато при италианския метод родителите се пускат във фермата. Там те се чифтосват, снасят, раждат. Много от процесите обаче не се контролират. Италианският метод е по-евтин, но изисква по-дълъг период на угояване от 10–11 месеца. Докато при френската система този срок е около 4 месеца, което е идеално за един летен сезон в България. Затова италианският метод е приложим по-скоро в топлите страни, където зимата е мека.  
 

Условията у нас са подходящи. Какви са те?

Нужна е температура от порядъка на 24–26С. Тогава въздухът не е много сух и има достатъчно влажност. Ако температурата е по-висока, над 30С, охлювът изпитва дискомфорт, тъй като тогава влажността е по-ниска и е необходимо повече вода. За да се изгради една ферма за охлюви, е нужна не само територия, която е залесена с определен вид треви, но и поливна система, която се използва ежедневно, съветва Петков.
 
 

Четири месеца отиват за угояване и още толкова за допълнителен труд. Каква е технологията?

Работата по отглеждането на охлювите започва в края на февруари. Предварителната подготовка продължава два месеца, когато се осъществява самата репродукция. Първите охлювчета се излюпват в края на април. Следват четири месеца на угояване от май до август, когато се полагат ежедневни грижи. Следващият етап е събиране и изсушаване на продукцията за още два месеца. Работата приключва обикновено в края на ноември. 
 

Каква работна ръка е необходима?

Постоянно във фермата е ангажиран един човек. В подготовката участват 2–3 души, а в събирането на реколтата – 5–6 души в зависимост от количеството охлюви и за какъв период трябва да се събере. Имало е години, когато са били нужни 15–16 човека, спомня си собственикът на фермата за охлюви.

Ако фермерът не разполага със зала за репродукция, охлювчетата се купуват. От къде?

Фермите със зала за репродукция в страната не са много. Най-голямата е в Плевен, която се занимава главно с репродукция и сериозно изнася за чужбина. По последна информация на Петков обаче стопаните в Плевен продават бизнеса. Драстично намалява и броят на фермите, които отглеждат охлюви. Ако преди време са били около 350, то днес те са не повече от 20. Фалити има дори във Франция, Италия, Белгия – едни от най-големите страни консуматори на охлюви. Според производителя от Българево има отлив, защото хората разбраха, че този бизнес е труден. Пет години подред той купува охлюви за 15 000 лв. – едни от основните разходи. Днес той разчита на собствена зала за репродукция.
 
 

Друг основен разход са парите за фураж. Как да си ги спестите?

За отглеждането на килограм охлюви са необходими 1,4–2 кг фураж. След задълбочени анализи и години натрупан опит Петков е разработил своя рецепта за фураж за охлюви и е намерил начин сам да го произвежда в специализиран фуражен цех. Така му излиза два пъти по-евтино, отколкото да го купува готов от търговската мрежа. Когато си в другия край на България, както в Българево, трябва да платиш и за логистика, като така разходите стават още повече. Цената на този вид охлюви в България е около 4,5 лв. за килограм. Навън се търгува за 3,20–3,50 евро в зависимост от количеството на предлаганите охлюви на пазара. В Полша вече има много ферми, които смъкват цената. Те са по-близко до Франция и Белгия и логистиката от там е по-евтина.
 

Проблемите за производителите на охлюви са по-скоро икономически

Големите хранителни вериги работят със суровината от дивия охлюв, който е с по-ниско качество и цена. Той се събира в природата, изкупува се по 20–30 ст. и се търгува по 1 евро на борсата. Докато охлювът, който се отглежда във фермите, е 3–4 пъти по-скъп. Той се води гурме охлюв и намира приложение по-скоро в бутиковите ресторанти, а не в супермаркетите, обяснява фермерът.