Ивелин Желязков е създател и част от екипа на Научно-изследователски и технологичен център по земеделие “Плантис” и един от най-активните членове от самия старт на Фермер.БГ - Социална мрежа на българските фермери.

 

Определя философията на образно казано частния научен институт като наука от нов за страната вид, отношения между науката и земеделието по европейски модел. И нов начин на финансиране – наука от комерсиален тип, тоест обърната непосредствено към нуждите на практиката от нови технологии и бързи практически решения на актуални проблеми.

 

Работим със  земеделски производители от цялата страна, казва Ивелин Желязков. И не крие, че на фронта на частната наука е изключително трудно.

 

- Г-н Желязков, по-различна ли е тази стопанска година?
- Тази земеделска година е уникална както започнем още от засяването на есенниците през есента. Много отдавна не се е случвало есента да е толкова суха, културите да поникват през ноември-декември и да цъфтят през март – абсолютно ненормална ситуация. При пролетните култури се получи друго – относително благоприятни условия в началото на поникването, последвани от ненормални жеги, което доведе до силен стрес на растенията. Това се отрази пряко върху развитието им – в следващата фаза имаше обилни валежи и висока влага, което доведе до отмиване на хранителни вещества. В момента отново има доста силно изразена суша. Ситуацията в цялата страна е почти идентична.

Ако до 10 дни не завали, става трагично – ако не загинат напълно пролетниците, реколтата ще е много слаба

 

- Какво е състоянието на пролетните култури?
- В момента при слънчогледа има образувана семка, оформена е питата, запълнена е – процентно зависи от сортовите особености. Оттук нататък, обаче, не се знае дали семката може да бъде изхранена, дали ще налее. В Североизточна, а и в Южна България има изтегляне до средата – листата са унищожени до средата на стъблото, изтеглени са хранителните вещества и остават само няколко листа във връхната част. Ако не завали, това няма да е достатъчно, за да изхрани цялата питка пълноценно. Затова очаквам, ако ситуацията не се промени, добивите да бъдат много ниски. Една голяма част от заложеното като семка ще е празно. Царевицата е по-издръжлива, макар да страда от сушата, и ще формира добив – особено, ако паднат до двайсетина дни дъждове.


- Навсякъде в страната ли е така?
- Има отделни райони, в които положението е малко по-добро – около Цар Калоян, например, посевите са в по-добро състояние, към Русе нещата са зле, не е добро положението и в районите на Шумен и Разград.

Проблемът е в неспазването на технологиите

Постоянно се опитваме да обясняваме на клиентите си, че най-важното, особено в екстремна година, е спазването на технологията. Там, където има внесени в почвата фосфор и калий при слънчогледа, ситуацията е съвсем различна. Там, където има употребени листни торове или казано по друг начин – стопаните, които са положили грижи за растенията през цялото време, сега са по-спокойни, защото наистина тези посеви са добре.


- Само безпаричието ли е причината повече от земеделците да не отделят достатъчно внимание на агротехниката?
- Напротив – безпаричието не е никаква причина. Това е въпрос на манталитет. Работя с хора, които не разполагат с много пари, но които правят всичко, което е необходимо. И с такива, които разполагат с пари, но спестяват от мероприятията – това е чиста загуба на добив, респективно на печалба. Лошото е, че го правят съвсем съзнателно, “робувайки” на твърде остарялото схващане, че трябва само да засееш и после да ожънеш без никакви грижи. Няма как да се получат нещата по този начин.


- Състоянието на пролетните култури стопира ли прогнозирането на пазара?
Няма как да се правят прогнозни цени при състоянието на културите. Би било абсолютно неточно, защото не се знае какъв ще е изходът от кампанията – и за слънчогледа, и за царевицата.

И царевицата и слънчогледа са на кантар, ако не завали

 

- Как ще отрази на целия сектор провал на реколтата или много ниски добиви?
Селскостопанските стоки са генератор на инфлация. Припомнете си 2007-а – всички продукти от първа необходимост поскъпнаха драстично заради провалена реколта. Всичко е свързано със селското стопанство – в такава ситуация е неизбежно и промишлените предприятия, потребители на земеделска продукция, също да качват цени. Което генерира инфлация, водеща до понижаване на жизненото равнище.

Селското стопанство е отрасъл със стратегическо значение за националната сигурност

 

Това е мое твърдение, което мнозина не приемат, но това е реалността. Един провал на фуражна култура като царевицата или на слънчогледа, на която разчитат и производителите на горива, и в контекста на лошата реколта от рапица – всичко това ще натежи много и цените на всички стоки ще тръгнат нагоре.


- Няма ли да компенсира донякъде високата цена на пшеницата?
- Няма как да говорим за компенсации. Цените на пшеницата вървят нагоре, защото в световен мащаб има проблем тази година със зърното – и то при големите играчи като Русия и САЩ, а и Западна Европа. Само при нас дъждовете през пролетта компенсираха и получихме много добра за предварителните прогнози реколта. До началото на тази година аз лично бях изключително песимистично настроен за развитието на есенните култури.


Но така или иначе за мен основните проблеми на българското земеделие са технологични – спазване на технологичната дисциплина в бранша. Дано повече хора го разберат, защото в една такава година само този, който се придържа към технологията, получава по-високи добиви. Вложението винаги се връща. Ако стопаните, където е възможно, бяха започнали да работят с продълбочители, царевицата и слънчогледа сега щяха да са в много по-добро състояние.


Когато се случат негативните неща, започват обвиненията – срещу природата и срещу държавата. Но истината е, че стопаните сами са си виновни. Това е основната слабост на тази земеделска година.


Разговаря Ваня Кюрчева © Fermer.BG
 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!