Земеделският производител от Монтанско Йордан Петров е категоричен, че земеделието и туризмът са шансът за развитие на област Монтана, както и на цяла България. 36-годишният Йордан Петров от столицата се върнал в родния край, за да развива зърнопроизводство и да гледа орехова градина - репортаж на колегите от в-к Монт Прес:
 

Не може цял ден да седиш на чаша кафе и да се оплакваш, че е криза и няма работа. Така дотягаш на околните, на теб не ти става по-леко, а ако вярваме на бабите - гониш и късмета си. Мрънкането не е изход и изобщо не помага, смята земеделският производител Йордан Петров. От 9 години той се занимава със зърнопроизводство. Петров гледа стотина декара ниви в околностите на Горно Церовене, област Монтана. Земята е наследствена, а преди четири години докупил 22 декара, за да създаде орехова градина.

“Не мога да кажа, че орехите са стара моя идея. “Запалих се по тях преди четири години. Кандидатствах по мярката “Млад фермер”. Одобриха проекта ми и тръгнах. Не беше лесно, но то лесно никъде няма е, ако изключим мрънкането пред чаша кафе.”, пояснява с усмивка Йордан.

Първо намерил земята. Когато разбрали за какво му е, повечето му познати го обявили за луд. Това не му попречило особено и започнал да я облагородява, тъй като била изоставена отдавна и се превърнала в “голям пущинак”. Наред с храстите и къпинака, имало и дървета на по 30-40 години. Повикал багерист, за да извадят корените им. Направил всички необходими обработки на терена. После купил посадъчния материал от аграрния университет в Пловдив. По съвета на професор взел три сорта, за да се опрашват. Първите съвети получил от него - на какво разстояние да сади фиданките, с какво да ги пръска, как да ги подхранва, кога да ги реже. От професора научил, че орехът е много влаголюбиво дърво и че са му нужни много поливки, ако иска плодът да е едър и с мека черупка. Вече му станало ясно, че няма “костеливи” орехи, както казват по нашия край. Разбрал също, че кореновата система на дървото е четири пъти по-голяма от короната и затова фиданките трябва да са на разстояние 10 метра една от друга.

“При орехите има резитба. Задължително се пръскат срещу вредители, необходимо е също подхранване с тор. Заради зимата преди три години фиданчиците поизмръзнаха, но пораженията не бяха големи, за щастие. После пък дойде сушата. Поливах ги тогава всяка седмица. В района няма вода и карах с трактора бидони. Но сега имам добри плодове, малко са”, споделя опит Петров.

Той все още не е търсил пазар за орехите. Рано е да опипва почвата, но знае, че може да се свърже директно с търговци от чужбина. На последните засадени дръвчета е изчистил плодовете, за да заякнат стъблото и клоните - така трябва. А междувременно, за да не му е скучно, гледа пшеница, слънчоглед и царевица. Засял е само български сортове и разчита на сравнително добра реколта, защото е положил нужните грижи, с помощта на баща си, който винаги е насреща. Добивите ще са за семейното стопанство, но част от тях ще продаде, за да “завърти колелото”. Получава субсидии, но те не са толкова големи и по никакъв начин не може да бъдат сравнени с европейските. Това е една от причините дребните фермери да не са конкурентоспособни на колегите си от общността. Не е без значение и фактът, че няма у нас фермерски пазар, където хората да купуват директно от производителите продукти. Изискванията са такива, че лично Йордан скоро няма да може да изпълни всичките.

Автопаркът на Данчо все още е твърде скромен. Има един трактор, не е нов, но е добре поддържан и засега върши работа. Притежава и комбайн, има необходимия прикачен инвентар. Със сигурност ще се наложи да купува нови машини, защото е убеден, че бъдещето му е свързано със земеделието. На този етап няма как да си го позволи, но ще стане.

“Земеделието и туризмът са шансът за нашата област, пък и за страната. Това са отраслите, които си струва да се развиват. Имаме богата, плодородна земя, невероятна природа, за която всички може само да мечтаят. Важното е да ги опазим и да знаем, че те осигуряват просперитета ни”, убеден е Йордан.

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!